Второ издание. ... Приказка-игра за възрастни и за деца. Необикновена история, в която приказното става реалност, а реалността приказка. Игра без насилие и страх в нея - игра, в която добрата новина е новина, а светът не свършва там, докъдето можем да го пипнем. Книга първа от поредицата Вдъхновяваща литература на издателство Български бестселър. Има 11 издания - в Македония, Португалия, Испания, Бразилия, Китай (три издания), Южна Корея, Япония и Виетнам. ... |
|
Второ преработено издание. ... Една красива привечер във Франкфурт, най-обикновената поява на едно шоколадово-кафяво куче отприщва поредица от необичайни събития. Те се развиват на фона на различни градове по света, сега и преди много години, във въздуха и на земята, в реалността и в сънищата, и завършват с успешното прекосяване на метафоричен въжен мост над дълбока пропаст. Междувременно излизат наяве поредица от тайни: за Духовната банка и Генераторите на мисли, за мисията на животните днес, за ролята на Антиприродата и на фалшивите аксиоми, за последното вълшебство на хората и за природните бедствия като шанс, който ни ... |
|
Въведение в съвременна китайска драматургия. Съставителство: д-р Калина Стефанова. ... Книгата e първият по рода си том на китайски пиеси, публикуван на български език с легендарните китайските пиеси Буря и Чайна от доайените на китайския театър на XX век, класиците, майстори на словото и драмата Цао Ю и Лао Шъ. В книгата са включени и статии за тях от водещи китайски театроведи. Книгата представя двата най-важни образеца от съвременната китайска класическа драма. Тези пиеси се играят и до днес по сцените на театрите в цял свят. Пиесите са едно вълнуващо и увлекателно четиво, като роман. Словото се лее, усеща се ... |
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |