Второ, допълнено издание. ... "Съвършената" - роман в две части: за Стойна Преподобна - вечното безсмъртие на Духа; и за любовта - временното безсмъртие на телата. "Човек не е наследник само на бащи и деди. Всеки от нас наследява най-вече себе си, делата на собствената си душа, преживени в телата на различни човешки същества през многобройни животи..." Свети Георги Победоносец "България ще лети все по-надолу и по-надолу, като на празен геран ведрото, докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ... Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те ... |
|
Греховната младост на Паисий Хилендарски. ... Петър Баанов, мирското име на Паисий, е висок, рус и синеок младеж, достатъчно образован за своето време. Той е изпълнен с енергия и обладан от амбиция да живее във Виена, да търгува в тамошната кантора на брат си Вълчо, там да се задоми и децата му да не бъдат "робове"... Но Петър извършва грях - неволно убива момичето, което харесва. И вместо към Виена, животът му поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар, за да търси опрощение... Следват десет години, за които и до днес историята и манастирските хроники мълчат. Години на странстване, време на ... |
|
Плодовете зреят нощем е вдъхновен разказ за една необичайна любов, от която се раждат деца и митове. Но тази книга не може да бъде наречена просто любовен роман. Защото над всяко неродено дете витае заплахата то да бъде убито, преди още да се е родило. Само Бог и Човекът могат да създават хора, които преди тях не са съществували. И пак само Бог и Човекът могат да отнемат живота на човешки същества, преди още да сме дочули техния приветствен възглас, който ние грешно възприемаме като първороден плач. И как науката чрез метода инвитро даде на човека онова, от което природата го е лишила - радостта на родителството... Тази ... |
|
Когато баща ти е цар е роман за живота на две жени, които са разделени от шест века. Това е роман за властта. За опиянението от нея, за гибелната ѝ похот и светлата сила, когато е в името на доброто. Това е роман за силата на родовата кръв, за миналото и бъдещето. Това е роман и за любовта. Две жени на върха на историческата пирамида. Едната е княгиня от царски род, другата е дъщеря на своето време. Между тях - шестстотин години. И двете имат власт, слава и пари. И на двете душите им са самотни. И те търсят на какво да посветят живота си. Пред едната цялото Търновско царство пада на колене и я изпраща в шатрата на ... |
|
Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва трилогията "Възкресените": "Царица Елеонора Българска", "Неговата любима. Ботев и Венета - баладата на века", "Съвършената. Преподобна Стойна - неканоничната светица", а също романът "Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски". Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда "Златен меч". Живее и работи в ... |
|
Има такава любов. Тя съществува, защото в нея вярват! Подобно на Бог. Светът се крепи на обичащите! Ботев е поет и хъш - красив, ухажван, бунтовен. За такива и бъдещето се оказва тясно! Венета не е млада, бедна е, разведена, с дете... Той живее с нея 10 месеца, а тя с него - 43 години. До сетния си дъх! Какво чудо скрепява тези два несъвместими свята в безсмъртно единство? Истината е прозряла дъщеря им Иванка: "Другите жени са искали баща ми заради живота с него. Само мама го е приела заедно с дебнещата го смърт". Не любов, а балада. Българската балада на века! ... |
|
Прозрения за смисъла, за вярата и надеждата, за любовта и избора, за вътрешната хармония на човек, намерил себе си и своето поприще. "Пепел от мислеща тръстика" е есеистична книга, която обхваща целия житейски и творчески опит на Неда Антонова. Нейните размисли за литературата, любовта, изкуството, смисъла на живота, Бог, книгите и още много теми, събрани в красиво луксозно издание."Животът на всеки от нас се побира в десетина изречения. Има дни, дори години, минали, без да ни оставят спомен. Като че друг ги е живял вместо нас. Човек невинаги знае, че е жив. И идва ден, когато - за да се увери! - той си ... |
|
"И се появиха Князът и Княгинята, хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в генералска униформа с всички отличия, бавен, леко накуцващ - страдалец! - полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон... И тя - с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята ... |