Книгата разказва гледната точка на автора, който идва в България веднага след падането на социализма в началото на прехода (1990 - 1992). Той започва усилена работа по учредяването на НБУ и описва перипетиите и процеса на създаването му. Под формата на дневник Бейкър разказва още за свои пътувания в Словения и разкъсваната от войни Хърватия. Той споделя с читателите какво го впечатлява, как намира приятелите си в България и защо я избира за свой дом и до ден днешен. "Тази книга описва един много труден и за мнозина - страшен период от най-новата история на Балканите. Събитията се развиват в течение на две години - ... |
|
Или как поредица от необичайни съвпадения се превърна в детективска история. ... Двама британски изследователи попадат в планините на България и Югославия преди Втората световна война. Те откриват свят, който за тях изглежда екзотичен и странен, правят снимки и водят записки, които документират бита на хората в малките планински селца в Пиринска и Вардарска Македония. Десетилетия по-късно снимките привличат интереса на проф. Рандал Бейкър, който решава да възкреси тяхната история, както и да припомни историята на обикновените хора на Балканите през първата половина на XX век. Авторът на Изгубените Балкани се спира върху ... |
|
"Студената война на горещо място" е хумористичен поглед върху нещо, контролирало живота ни през 60 -те и 70 -те години на XX век. Чрез двамата автори, взели участие в проявата на Студената война в Африка, за пръв път виждаме отвътре съветската военна авантюра в Етиопия и по-странното – разузнаването в Източна Африка. Авторите споделят опита си от двете страни на Махагоновата завеса, играейки голямата идеологическа игра – макар и не много сериозно. Въпреки че можеше да бъде страшна, Студената война поне имаше правила, както и шахматът. В наши дни световната геополитика изглежда като дива анархия и кара някои от ... |
|
Книгата е за бъдещето, близкото и малко по-далечното с всички спорни и безспорни ефекти на глобализацията. ... Ако приемем, че дълбоката и всеобхватна промяна в съвременния свят (икономическа, политическа, демографска, екологическа и т.н.) е настъпила, тезата е: запазването на статуквото е нещо неприемливо, свързано най- вече със стагнация, липса на развитие, упадък: „Промяната е при нас и ще остане за дълго, казва професор Бейкър, затова ние трябва да я направим част от мисленето си." ... |