На тази дата хора от цяла България посещават неговите паметници и на тях поставят цветя и венци, като по този начин духа му се запазва жив. Ето защо датата на смъртта му може би няма толкова голямо значение, защото навсякъде, където се срещат графити или надписи, възхваляващи Васил Левски и делата му, може да видите "1837 - ∞". Защото героите не умират наистина и имената им са изписани във вечността.
Васил Левски е роден в град Карлово през 1837 г. Мнозина го познават по дейностите му като национален революционер, идеолог, основател на Вътрешната революционна организация и организирането на частни комитети из цяла България с цел освобождаването ѝ от Османско владичество. Той е бил знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867 г. В писмо до него споделя за първи път намеренията си да направи нещо голямо за родината, макар и загатнато:
"Ho пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя - губя само мене си."Дякон Игнатий - това също е едно от прозвищата, с които е известен Васил Кунчев. Религиозното си образование получава от една година, прекарана в килийното училище в гр. Карлово, последвани от още две години във взаимното училище там. Игнатий е името, с което приема монашеството през 1858 г., а през 1859 г. е ръкоположен за йеродякон (дяконската степен е първата в църковната йерархия), откъдето идва и званието му Дякона. Друг малко познат факт за него е, че през живота си е изучавал занаятите абаджийство и кафтанджийство. За онези от вас, които не са запознати, абаджийството се занимава с шиене на потури, салтамарки, сукмани, ямурлуци, ментани и др. от шаяк (груб вълнен плат), а кафтанджийте пък шиели дрехи и различни пособия от хастар и памук.
От страна на революционната му дейност, българите познават Апостола и като основател на Вътрешната революционна организация (ВРО), както и че заедно с Любен Каравелов основават Българския революционен централен комитет (БРЦК). "Чиста и свята република" - това е била голямата мечта на Васил Левски. Република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. За целта той обикалял градове и села из България, Сърбия и Румъния и уговарял сънародниците си да организират една голяма революция за освобождението на България от Турско робство. Така той успял да създаде много комитети на различни места. За да не бъде заподозрян от не когото трябва, той често сменял името си и в едно село е преминавал като слепец, в друго - като бедняк със скъсани дрехи, но винаги като обикновен човек. Смята се, че в последствие бива предаден, а когато Османската полиция започва с арестите, даскал Иван Лилов Фурнаджиев първи дава точно описание на Левски:
– Кой е Васил, другарят на Димитра, и откъде е?Апостола бива заловен на 27 декември 1872 г. от турските заптиета в Къкринското ханче. След като се изправя пред съд става ясно, че е съдбата му е смърт чрез обесване. Това се случва на 18 февруари 1873 г. (по новия календар) край София, в близост до сегашния паметник. Васил Левски е обявен за герой не от определен човек или група от хора, а от целия български народ и за него той винаги ще си остане такъв. А ако някой се запита защо, то ясен отговор могат да дадат думите, изрекъл в изповедта си секунди преди да бъде обесен:
– Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри.
"Каквото съм правил, в полза народу е."
