Александър Урумов е роден през 1969 г. в гр. Брацигово. През 1994 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е зам. главен редактор на седмичника "Македония", говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР. От 2006 г. е ръководител на звеното за "Връзки с обществеността" на БНБ. През 2002 г. издава първата си книга "Исус Христос - власт и политика", в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие "Приказки в края на времето& ... |
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
Книгата "Летящото магаре" представлява том избрани творби, написани от Александър Урумов и публикувани в сборниците "Приказки в края на времето", "Малкото име на дните" и "Тиква"."Талантът на Александър Урумов е мощен и непресъхващ. Мъдри истории на красив български език." Здравка Евтимова "Предизвикателство към традицията на подценяването, презрението и завистта. Болезнени архаични пластове, дълбоко заровени в душите човешки." Валери Стефанов ... |
|
В новия си роман Казуо Ишигуро, носител на Нобелова награда за литература и на "Букър" и автор на два от най-четените романи на всички времена: "Никога не ме оставяй" и "Остатъкът от деня", задава въпрос, към който се връщаме отново и отново: какво означава да обичаш. Това е историята на Клара, изкуствена приятелка, която с изострен интерес наблюдава от мястото си в магазина как се държат хората, влезли да разгледат стоките, и минувачите отвън на улицата. Тя живее с надеждата, че много скоро някой ще я хареса и ще я избере, но когато се появява възможност всичко да се промени към по-добро, ... |
|
За котките и хората... И едните, и другите играят нечий живот. Това не е просто история за котките и хората. Това е роман за живота с всички негови нюанси и превратности. За прошката и добротата. За силата да започваш отначало. За крехките и светли чувства. Но най-вече за любовта. Любовта, каквато никога не сте си я представяли. Любовта, която е единственият смисъл да живееш. Истинска, чиста, платонична любов, която прави живота смислен и озарява целия свят със светлина. Да, без любов няма смисъл, напомня ни Служител."Без любов се живее по-леко. Но без нея няма смисъл." Лев Толстой Това е роман, който ще ви ... |
|
Двадесет и шест мъже работят в мазето на пекарната по шестнадесет часа на ден за мизерна заплата. Единствената им привидна утеха е шестнадесетгодишното момиче, слугинята Таня, която ги посещава всяка сутрин, за да вземе гевреци. Олга Зотова е имала няколко живота. Тя е родена и израснала в семейство на търговци. В гражданската война попада в редиците на червените кавалеристи. И след войната започва службата си като секретарка в различни институции. Но с този трети живот тя никога не успява да свикне... ( Алексей Толстой ). Когато Артьом Федотов става на седем години, майка му го води за първи път на училище. И там го ... |
|
Двама тийнейджъри от Кипър, единият от турски, а другият от гръцки произход, се срещат в таверна на острова, която считат за свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чесън и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Смокиня, израснала в центъра ѝ през кухина на покрива, бди над техните тайни, но щастливи срещи. Дървото посреща войната, която изпепелява столицата, и вижда как младите влюбени изчезват. Десетилетия по-късно Костас се завръща там като ботаник, търсещ местни видове, но всъщност Дефне. Двамата, чиято любов е все още жива, взимат изрезка от смокинята преди да заминат заедно ... |
|
"Тази книга се казва "Умопомрачения". Умопомрачения в множествено число. В това множествено число няма нищо недопустимо. В него няма нищо тревожно. Особено ако става дума за любовни умопомрачения. Мъжът и жената достигат сякаш до някакви умопомрачения; умопомрачения в множествено число като че ли са по-подходящи от едно-единствено умопомрачение. Но в следващите два разказа става дума за действително умопомрачение - от тези, които сериозните речници определят с израза "загуба на здрав разум." Из предговора на автора "Умопомрачения" (1925) са считани за ключово произведение от така ... |
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
Два мащабни тома, които събират всички разкази на великия Кърт Вонегът."Събрани разкази е библиофилско издание, което съдържа всички - да, всички! - разкази на Кърт Вонегът. В тези два тома читателите ще открият забележителното остроумие, хумор, човечност и литературно майсторство на всепризнатия за един от най-големите разказвачи на XX век писател. Колекцията съдържа цели деветдесет и един разказа, публикувани както приживе, така и след смъртта на Вонегът. За първи път читателите ще получат възможност да се срещнат и с непубликувани досега истории. В предговора на Дейв Егърс и придружаващите текстове на ... |
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
Албин Флачер споделя с читателя своята лична и семейна история по един непосредствен и естествен начин. Животът му започва при много болезнени обстоятелства, следват тежки години, надежди и планове за бъдещето. В средата на жизнения си път той прави откритие, което променя положително целия му живот. За тази голяма промяна Албин Флатчер разказва на страниците на книгата. ... |