"Книжката на Захарий Стоянов Васил Левски - Дяконът е първата биография на Апостола. Тя има такъв успех, какъвто може би до нейното излизане не е имала никоя друга книга. Целият тираж се продава за няколко дни. Самият Захарий Стоянов споделя в писмо до Никола Обретенов: "Пишат ми приятели от София и Лом, че книгата има успех..." Най-продаваната за времето си творба е колкото хвалена, толкова и обругавана, за нея поколения българи не са и чували. Тя е от книгите, които не намираш. От времето, когато излиза от печат 1884 г. до днес има само седем издания, последните през 80 -те години на XX в. Фондация ... |
|
|
"Ius est ars boni et aequi - правото е изкуство за доброто и справедливото." Публий Ювениций Целз ... "Гражданскоправна поема" - необикновена книга - закон, възпят в стихове, с автор проф. д-р Огнян Герджиков. На 135 страници гениалното перо на автора ни потапя по необичаен начин в света на гражданското право, допълнено от запомнящите се илюстрации и шаржове на известния художник Калин Николов. "Професорът събира в стихове думите, които се обичат и привличат в римувани строфи. Така правните норми, признавани да отправят предписания, се превръщат в благозвучни четиристишия с послания, които ... |
|
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
|
Едва тогава аз, задъханият и потен Бъртрам Устър, погледнах своя ръчен часовник и установих, че наистина е шест сутринта – определеният час, в който трябваше да отхвърля оковите на съня и да стана, за да се заема със своите нови задължения. На думи е лесно, обаче действителността бе твърде обезсърчителна. Бърти Устър не може да си намери място от мъка – любимата му Джорджина Медоус е решила да се врече във вечна вярност на друг. Сърдечните му терзания обаче не трогват леля Агата, която безкомпромисно заявява намерението си да се нанесе у тях за едноседмично гостуване. Бърти бяга панически в провинцията, където се заема ... |
|
|
Кристофър Бъкстон e роден в семейство на режисьор и актриса. Учи в католическа гимназия и живее в пансион. След като завършва Кентския университет, работи като учител в Португалия, Норвегия и България. Преподавател е по медии и комуникации в колежа в Брейнтрий. С пристигането си в България през 1977г. Кристофър Бъкстон се влюбва в страната, нейната история и култура и преди всичко в бъдещата си съпруга. Поддържа близки контакти с България и преживява много от драматичните и обрати през последните 30 години. Има дъщеря и син. Първият му роман "Далече от Дунава" е публикуван през 2006 г. Сега авторът е отдаден ... |
|
|
Когато младата холандка Рика среща Уилям, животът и на двамата се променя в миг. Годината е 1911 и бракът между тях е скандален, тъй като принадлежат към различни вери. Въпреки това двамата решават да се оженят. Отритнати и от двете си семейства, младите съпрузи са принудени да се справят с живота сами. Но когато връзката им постепенно охладнява, а носталгията по лесния живот от миналото се връща, Рика напуска съпруга си и се връща в града. Тя отваря пансион, който скоро се напълва с хора от всички краища и прослойки на холандското общество. Сред тях е младият холандец от суринамски произход Валдемар. В него Рика открива ... |
|
|
"С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове - да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове - такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсете разказа в сборника "Градче на име Мендосино" са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни." Деян Енев "Потърсих дъщеря ми по джиесема. "Къде сте, тате, сега?" Гласът и от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. "Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край ... |
|
|
През април 1820 г. един селянин на остров Милос на име Йоргос Кентротас, откопава в нивата си силно повредена антична статуя, която много скоро ще очарова цялото човечество. Намерена без да бъде търсена, тя е приета така сякаш са я очаквали от край време. Кой и защо пръв я отъждествил с богинята Афродита? Каква е била съдбата на нейните похитители? А каква е ролята на гръцкия колекционер на антики Николакис Мурузис, високопоставен сановник в османската йерархия, Велик Драгоман на Флота, потомък на известна аристократична фамилия от Влашко-молдовските княжества? И ако наистина е била открита лявата й ръка, държаща " ... |
|
|
Октомври 1968 г. Шестнайсетгодишната Калина и майка ѝ напускат за пръв път България. Крайната цел на пътуването им е Куба. Престояват 24 часа в Прага. Миговете, прекарани в сърцето на обсадения град, ще разтърсят из основи душата на младото момиче. Вече нищо няма да е както преди. Три години по-късно, въоръжена с цялата си смелост, решителност и находчивост, Калина ще поеме пътя на изгнанието, сама, с пет долара в джоба си и няколко поеми на Гарсия Лорка. Тя напълно съзнава, че няма път назад. Знае, че няма да види отново нито родината си, нито родния си град, нито близките си. От Източна Европа към Северна Америка, ... |
|
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
|
"Лаконични, изчистени, точни, разказите на Бойко Ламбовски неусетно го пренасят през прага на жанровете. Прозата му, съхранила най-силните черти на поетичния му свят, ще бъде неочакван подарък за феновете му! Независимо, че сменя обвивката на словото, литературната сърцевина остава непокътната. Така получаваме шанса да преоткрием един обичан автор, дръзнал да прескочи най-строгата бариера между жанровете. Именно тук, на коравата нива на простия ежедневен език, проличават и достойнствата, които иначе рискуват да останат скрити в поетичната папрат на Парнас. Познанието за човека, отвъд клишетата на социалния фалш, ... |
Книги
