„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
|
Той е тридесетгодишен, женен, баща на две деца, с добър бизнес, с любовница. И не може повече да продължава така. Една нощ чува как прозорецът се блъска от вятъра, става да го затвори и просто прекрачва перваза. Изхвърля кредитните карти, телефона, портфейла, оставя си само пари за билет до морето. Предстои му да вкуси от свободата. Свобода от отговорност, от сметки, от дневни, седмични и месечни задължения. Няма задръжки да спазва закона. Готов е на всичко, за да излезе от ролята на статист в сценария на собствения си живот. Но дали е готов да поеме главната роля? "Слънчев сутрешен плаж в Созопол. Седемнадесет сиви ... |
|
|
Слави има да каже много неща - и за шоубизнеса, и за звездите, които са му гостували, и за политиката, и за мръсните игри, в които са се опитвали да го забъркат жълтите медии. ... "В тази книга ще видите непознати страни от личността на Слави. Ще видите един образ - доста различен от този, който познавате от екрана или от концертната сцена." Иво Сиромахов "Ние винаги сме воювали с правителството, с всяко правителство, защото смятам, че това е основният ангажимент на журналистите и на такива шоута като нашето, да са против правителствата. Защото така има баланс, така има коректив. Бойко Борисов, каквото и ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
"Женски изповеди" беше спряна през 1982 г. в издателство "Народна младеж" и изтеглена от печатницата като заглавие, оклеветяващо "социалистическия" морал. Ксерокопия на ръкописа се разпространявали "по върховете" и се четели с интерес от привилегировани другари и другарки, но до обикновения читател "опасните" изповеди не бяха допуснати. Като вътрешен рецензент, а после и като служител в системата на книгоиздаването аз участвах в няколкогодишните борби на автора да освободи труда си от забрана... Книгата "Женски изповеди" ще придобива все по-голяма значимост като ... |
|
|
Легенди и фантазии. ... През 1890 г. Лафкадио Хърн заминава за Япония и става всепризнат познавач на културата и обичаите на своя нов дом. Приема японско поданство и името Коидзуми Якумо, оженва се за дъщеря на самурай и става будист. Написва 15 книги с легенди и истории с привидения и демони, с есета за обичаите и културата на Япония. Известният режисьор Масаки Кобаяши прави хорър филм по четири разказа на Лафкадио Хърн. Лафкадио Хърн (1850 - 1904 г.) е проникновен познавач на традиционната японска култура и литература. Талантлив писател и поет, той още приживе е оценен от западните критици като "един от ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
Илия Троянов разказва за себе си, но в същото време по един красив, поетичен и предизвикателен начин описва топографията на живота след бягството, изграждайки портрета на съдбата на променящото се човечество на XXI век. Изгнаникът следва все едни и същи облаци, без да знае кога от тях ще ливне дъжд. Създава си собствена лудница и оттам се бори с безумието на света. Загубил е толкова много, че предпочита да живее в тесни стаички, които пълни до тавана с намерения. Илия Троянов още като дете напуска България със семейството си, но това преживяване продължава да му оказва влияние и до днес. В новата си книга авторът на & ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... "Беоулф" е разказ за герои в един преходен и опасен свят, населяван от чудовища и дракони. Макар историята да ни връща към далечни езически времена, героите в книгата са живи хора със своите слабости, достойнства, страхове и възторзи. Сюжетът е максимално прост - войните между хора и чудовища, но разказът е задъхан и увлекателен. Езикът и стилът на Х.Е. Маршал са пестеливи и верни на оригинала, върху който стъпва тази малка творба. "Беоулф: легенда за воина" е преразказ на староанглийската поема & ... |
|
|
Обновено и допълнено издание. ... Една от най-знаковите книги за българския преход, Анатомия на илюзиите, получи заслужено внимание през годините и се превърна в един от най-четените и преиздавани български романи. Дванайсет години след първата публикация на дебютния роман на Людмила Филипова, той излиза отново - обновен и допълнен. Два свята, разделени от стена. Два живота, които не могат да бъдат едно. Две съдби, толкова различни и толкова еднакви. Анатомия на илюзиите е посветена на годините малко преди и след падането на комунизма в България, на това "преди и сега", обозначаващо началото на прехода. Това е ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
"Боговете не пишат" е книга, изградена от божествено слово, където думите са забравили да умрат. Това е стилът на Величка Настрадинова. С трагична изящност тя поднася една симфония от девет смайващи истории за силата и слабостта на любовта, за злото и доброто, за смисъла или безсмислието на отмъщението, за силата на душата и силата на духа. За залеза на боговете и слънцестоенето на простосмъртните. Това са тъжни, весели, жестоки разкази за географията и историята на човешките страсти. Истории, споени от една наша съвременна реалност, поднесена като своеобразен антракт между действията на голямата пиеса. Като ... |
Книги
