"Парацелз е умеел да задвижва Бог в себе и Лекаря в себе си. Парацелз е узнал, че Същността е важна, а не делата. Парацелз е осъзнавал, че във всичко е скрит Той. Парацелз е търсил първо Бог, а после - лекарството. Парацелз е особена смес от качества, дори и противоречащи си, но това е прекрасно. В него има почти всичко: мисъл, фантазия, въображение, магия, химия, алхимия, астрология, окултизъм, Мъдрост и Мистика... Това е така, защото това велико същество е искало да обхване всичко: и този свят, и онзи свят, и отвъд двата свята - това е чуден възход особена оригиналност, това е странен търсач, влюбен в своето ... |
|
|
Последната история на джентълмена-крадец Арсен Люпен, която завършва... с любов. Публикува се за първи път на български. Превод директно от оригиналния текст от 1936 г. 1921. Арсен Люпен се посвещава на образованието на бедни деца в суровата зона на север от Париж. Но тъмните сили искат да присвоят мистериозна книга, собственост на един от неговите предци, който е генерал на империята. Тези бандити са готови на всичко, включително да застрашат живота на Кора де Лерн, последната и единствена любов на известния джентълмен-крадец. Написано през 1936 г., това последно приключение на Арсен Люпен е публикувано едва седемдесет ... |
|
|
Роман за сънищата и съдбата. Възможно ли е пет изключителни жени от миналото внезапно да влязат в живота на една съвременна млада дама и да го преобърнат? Възможно ли е вълнуващи писма да прескочат столетия и да стигнат по неведом път до своя получател? Възможно ли е забравените съдби на непознати хора да повлияят на настоящето и да променят възприятията ни за света? В романа Смирена Ина Ясипова разказва една романтична история, в която сънищата се преплитат с реалността, а животът се превръща в чудо. В дебютния си роман Жива Ина Ясипова ни поведе на завладяващо дирене на мистично познание, а в Посветена седем ... |
|
|
Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим извън кутията, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на басня означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа. Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и ... |
|
|
Има много кукички в морето, но ние няма да се хванем. Басните на Стефан Стефанов са нови във всеки един смисъл - те са едновременно смешни и тъжни, игриви и проникновени. Този сборник е същинска палитра от вълнуващи сюжети, захранени с мъдростта на миналото и заредени с енергията на нашето съвремие, а главният импулс винаги е един и същ - истината да надникне иззад завесите, за да се спогледаме."Модерните басни на Стефан Стефанов няма да оставят никого безучастен, защото всички сме герои в тях по един или друг начин. В Нови басни Стефан Стефанов постига зрялост, която се изразява в добро фино калиброване, както на ... |
|
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
|
Една слънчева сутрин през 1997 година Йордан Гълъбинов се качва на раздрънкания небесносин москвич и оставя мъката от последните месеци в родната Добруджа, за да се отправи на северозапад към мистичното село Шишенци. Според местна легенда, в района от векове е скрито несметно богатство, в което той вижда спасение от всичките си житейски несгоди. Но когато пристига в този забравен от бога край, младият мъж открива повече призраци, отколкото хора. Всеки следващ ден и всеки следващ разговор го пренасят сякаш в стара приказка - с прокълнати съкровища, зли поличби и ритуали за изкупление. Границата между суеверия и реалност ... |
|
|
Съставител: Станимир Йотов. ... Мисли, съвети и идеи за едно забравено изкуство. Това е книга за ходенето като начин на съществуване и еволюционен феномен. Това е книга за философията и психологията на ходенето и всички негови страни, които го правят толкова важно за живота ни. Ходенето е креативно, терапевтично, здравословно, антидепресивно, духовно и удовлетворяващо, но наред с всичко това то е също и екзистенциално, защото е изиграло огромна роля за оформянето ни като човешки същества. В продължение на милиони години нашият вид е еволюирал, като се е придвижвал. Ходенето е било част от неговото оцеляване, поминък и ... |
|
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
|
И ето че дойде краят на сагата за лудата кметска дъщеря, хубавия англичанин и всичките шантави хора, с които те споделят живота си. Смесвайки сериозното с шеговитото, откровеното с лековатото и смеха през сълзите, Цветелина Цветкова отново ни води там, в онзи див Северозапад с Дунава и тополите. Там, където животът разказва смешни истории всеки ден, за да ни напомни, че най-убавото нещо на тоа свет е да се смее човек. Ама колко може да се смее. Да прималее от смех, да му омекнат краката, да го заболи стомаха, да му потекът сълзи. Толкова е убаво. Отварат ти се и душата, и мозъка, и почват да ти лекуват телото, ако е ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
Жеко е книга, написана от името на едно куче и как то усеща чувствата и действията на хората. От пристигането в къщата на своите стопани, през вдигането на ушите и уроците по ходене с повод до срещите с таралежа, лисицата, дядото. Жеко все се забавлява и учи. Той се сприятелява с други кучета, пази оградата, запознава се с косачката, с парфюмите в махалата и извършва куп бели. Жеко винаги извлича извод от преживяванията - понякога весел, често поучителен. Деца и възрастни ще се забавляват наравно със случките и разсъжденията на едно изключително животно - кучето Жеко! Диана Петрова има пет издадени книги с приказки, ... |
Книги
