Дори само по тържествения ход на коня може да се заключи, че скалният релеф на Мадарския конник няма нищо общо с обичайна картина на царски лов, а тук става въпрос за висш бог на българите. Храмовият комплекс, намиращ се в подножието на скалата, не оставя никакво съмнение, че релефът изобразява главно божество на българите, каквото през 7-9 век е сияйният конник Сиявуш, воин защитник на правдата, покровител и спасител на българите, митичен предтеча на кановете сюбиги - "сияйно божествени". Този бог напълно се отличава по иконографска визия от предишните почитани по тези земи конни божества Митра, Хурса и ... |
|
Стоян Райчевски е автор на много научни изследвания в областта на етнологията и историята на българите, на културно-историческото наследство и етнодемографските процеси по българските земи. ... |
|
Античност, Средновековие, Възраждане. В книгата са проследени е широк исторически контекст (V е. пр. Хр. - XIX в.) четири типа изображения е култовите паметници по нашите земи. Изследвана е устойчивостта на няколко фундаментални представи, свързани с обществения и частния живот, с мъжкото и женското начало, с йерархичния им порядък, със семейството, смъртта и възкресението. Изданието има културологичен характер и обхваща проблематика от историята на изкуството, етнологията, античната митология, християнството, историята на интериора и мебелите и прочие. ... |
|
Черноморски туристически форум, Варна 2014 г. ... "Настоящият сборник с публикации на изявени учени, експерти и практижи е посветен на историческо-археологическото ни богатство. Идеите за културния туризъм, обсъждани преди няколко години се допълват и разширяват." Жельо Душев ... |
|
Първата публикация в научно-популярен формат представяща фрагмент от праисторията на Бургас и околностите му. Оформена във вид на албум, книгата представлява сполучлив баланс между научното съобщение и популярното четиво предназначено за широката публика. Богатите цветни илюстрации демонстрират недвусмислено многостранните елементи на бита ведно с интензивния духовен живот на предците ни, населявали това място преди повече от 7 000 години. През 2008 - 2009 г. в Община Бургас бяха проведени първите археологически разкопки на праисторически паметник на културата. Селищна могила Бургас, разположена до западния бряг на ... |
|
Между кориците на сборника "Обичаи и обреди от Провадийско" е съхранена ценна информация за обичайно-обредната система в календарния цикъл на местното население. Той е резултат от десетгодишно теренно проучване, събиране и анализиране на разнообразни източници, свързани с темата. Всяка дума и мисъл в него носят автентичния заряд на едно отдавна изгубено време, в което традицията определя правилния порядък на живота. Неспазване или отклонение от този порядък се асоциират с нещастие, а в мирогледа на някогашните хора нещастието се асоциира най-често с гладна година, празен хамбар, болест и смърт. Затова в ... |
|
От "Осанна!" до "Разпни го!". ... Открития, открития... Но те са само върхът на археологията, преди това има къртовска работа, разкопки, изследвания, познания, дирения... За всички тях разказва проф. Николай Овчаров в книгата "Археолог" - компедиум на големите имена в световната и българската археология. Книга за пример: как мечтата се превръща в реалност, как неуспехите не са повод за униние, а за ново, още по-въодушевено начало. Прочетете непременно "Археолог", само така ще разберете истинската ценност на археологическите открития. И високата стойност на археолозите, които ги ... |
|
Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата Веда Словена. Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях. И двамата от самото начало са обявени за поддръжници, което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни, няма как да бъде премълчан (въпреки че ... |
|
"За времето между 1927 и 1932 година проф. Л. Владикин публикува 7 исторически изследвания по проблеми от държавноправен характер. В тях се разглеждат отделни институти на монархията като форма на държавата - регентство, системи на престолонаследие, наследяване на царската власт и др. Сред тях са "Правната природа на библейската монархия" и "Опит за установяване на престолонаследните системи на Древния Рим". Какво може да се научи от исторически държавноправни изследвания, публикувани преди повече от 80 години? Имат ли те познавателно значение след толкова време? Не всички, но тези - да. ... |
|
Евгений Сачев произхожда от стар български род от района на Битоля, Македония. Роден е на 09.12.1952 г. в Червен бряг, Плевенска област. Учил е във ВНВУ "В. Левски", Велико Търново (сега Национален военен университет), в СУ "Св. Климент Охридски" и в Университета за национално и световно стопанство. Той е единственият в България професор по културно наследство и национална сигурност. Евгений Сачев е и доцент по социокомуникативна музеология, магистър по история, философия и икономика, доктор по социология и доктор на икономическите науки. Научен сътрудник първа степен по етнология. Бил е член на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука". ... Изследователски проучвания, открития и артефакти в Мездра, Враца, Берковица, Чипровци, Монтана, Кула, Никопол, Плевен. Борис Дякович (1868 - 1937) е български музеен и библиотечен работник и учен. Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 - 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 - 1898). Посещава лекции в Колеж дьо ... |
|
Родопската металогенна провинция в България включва Родопите, Рила, Пирин и ЮЗ България, Осогово. Металогенният облик на тази провинция се оформя през късноалпийската епоха, когато се образуват почти всички промишлени натрупвания на метални и неметални полезни изкопаеми. Родопската металогенна провинция през палеогена е арена на постколизионна екстензия. С процесите на метаморфизъм са свързани метаморфни находища и проявления на азбест, талк, магнезит, кианит и графит. С ранноекстензионните гранитоидни плутони асоциират W, Mo, U, Fe, Pb-Zn, Au и на флуорит хидротермални и скарнови орудявания, както и пегматоидни находища ... |