От автора на "Да убиеш присмехулник". ... Мейкомб, Алабама. Двайсет и шест годишната Джин-Луиза Финч – някогашната Скаут, се връща от Ню Йорк да навести своя застаряващ баща Атикус. На фона на борбите за граждански права и политическите сблъсъци, които преобразяват Юга, завръщането на Джин-Луиза се оказва примесено с огорчение, когато тя научава тревожни истини за своето семейство, града и най-близките си хора. Спомените от детството прииждат и нейните ценности и убеждения са подложени на съмнение. "Джин-Луиза Финч винаги предприемаше това пътешествие по въздуха, но за петото си ежегодно завръщане у дома ... |
|
|
Йордан Ефтимов е автор на онографиите "Опроверганата добродетел: Опити върху Цветан Марангозов", "Двойното дъно на класиката" и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм". Един от основателите на Департамент Нова българистика към Нов български университет. Тази монография се състои от четиринадесет глави, в които се разгръща новаторски прочит на значими текстове от българската поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. В последните години тъкмо конкретният затворен прочит не е най-активно практикуваната и всъщност добре овладяната практика на ... |
|
|
Откровенията на Хорхе Луис Борхес за едно литературно пътешествие, започнало в бащината библиотека в Буенос Айрес..., са споделяне на удоволствието, което доставя думата, и свидетелство за безсмъртието на литературата. През есента на 1967 г., когато Борхес отива в Харвард, за да изнесе своите шест Нортънови лекции, той отдавна вече е смятан за ценен капитал. Неговите северноамерикански съвременници са убедени, че името му е сред онези, на които е предопределено да оцелеят в дългия поход на времето. Но трябва да изминат повече от трийсет години, за да възкръснат от архива лекциите на Борхес и да стигнат до нас като една ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
|
"Пред нас е мащабен книжовен проект, градящ контексти и литературноисторически реконструкции, въвлечен в европейски хоризонти и едновременно с това внимателно, любовно и детайлно вгледан в неизвестни фигури, теми и сюжети. Авторката е директор на "Националния литературен музей", чиято мисия е да издирва, изследва, опазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя и до днес. Катя Зографова умело проследява вълнуващи вековни "диалози" на българската с европейските литератури: влиянието на великите скандинавци Ибсен, Киркегор, Хамсун, Стриндберг, на немскоезичните класици и ... |
|
|
Нови и избрани разкази. ... Познат у нас с "Рагтайм", "Езерото на гмурците", "Световно изложение", "Жития на поети", "Били Батгейт", "Призраци в Ню Йорк" и "Хомър и Лангли", американският писател Е. Л. Доктороу едва ли се нуждае от представяне. Последната му книга "Цялото време на света" е сборник от нови разкази, както и няколко по-ранни, превърнали се вече в класика. Подборката е лично на Доктороу и както сам пише в предговора си: те всичките ни разказват за "хора, които по една или друга причина се различават от заобикалящата ги ... |
|
|
Удивително точният анализ на генезиса и развитието, както и на политическата, социалната и социалнопсихологическата природа на фашизма у Андрич го правят съвременник и дори предтеча на някои модерни политически мислители, философи и социални психолози. В представянето на масите като инертни, ирационални стихии творчеството на Андрич може да бъде съпоставено с известните работи на такива мислители като Ортега-и-Гасет и Елиас Канети, така както със символната сила на представянето на света ненасилието и абсурда "Прокълнатият двор" на Андрич стои редом с "Процесът" и "Замъкът" на Кафка и " ... |
|
|
Книгата анализира идеите за българската нация, залегнали в творчеството на Христо Ботев, но се насочва към тях от "дъното" на езика и разглежда фигурите и метафорите на храната и телесното, на болестта и старостта, на рода и чужденеца. Резултатът е един неочакван образ на поета, който води към пролетаризиране и преосмисляне на представите за изграждането на българската национална идентичност. "Словото на Ботев винаги е присъствало в сърцевината на българския дебат за ценностните и смислите на съществуването, на личния и на груповия избор, обречени да се претопят в История. Заради изключителния статут, ... |
|
|
Книгата изследва художествените механизми на Елин-Пелиновото повествование, което в критическото мислене обикновено се определя с думи като "простота", "неподправеност" и пр. Тази простота обаче е сложна и зад нея стоят отчетливи конструктивни принципи като уравновесяване на противоположностите, вълнообразно разгъване на разказвачески техники, повторение, отместващо старото към нещо ново и пр. Книгата е предназначена за литературоведи и студенти-филолози, но също така е напълно достъпна за ученици, представяйки допълнително критическо четиво, приобщавайки читателите към Елин-Пелиновата лаборатория ... |
|
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
|
"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман." Цветан Тодоров "Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - ... |
|
|
Животът и делото на Аненски, като изключим пребиваването му зад граница и из Русия, както и кратката му служба в Киев, са свързани с Петербург и Царско село. Измежду преподавателите и учащите се в учебните заведения, където е работил Аненски, са излезли ярки дейци на изкуството и науката - Н. Гумильов, Н. Пунин, Д. Кленовски и др. Под въздействието на поезията и личността на художника се е намирала и Анна Ахматова. "Глас извън хора" - така е наричал Аненски Михаил Бахтин. Определението на този мислител живо и просто побира всичко, което е направил в руската поезия художникът. За много дълги години лириката на ... |
Книги
