"Да се побеждава ненавистта с любов и великодушие, а не да се отвръща с взаимна ненавист. Това правило трябва винаги да имаме предвид, когато е необходимо... често мислим и размишляваме за обикновените обиди на хората и по какъв начин можем да ги преодолеем чрез великодушие. Така ние ще свързваме обидата с това правило чрез въображението и то ще застава винаги пред нас, когато ни е нанесена обида. Ако някой ненавижда някого, той ще се стреми да му направи зло, освен ако не се бои, че от това ще възникне за самия него още по-голямо зло. Най-полезно за хората е да се съединяват един с друг в своя живот, да встъпват в ... |
|
|
"Ако човек е презрял робството, той е свободен и сред цяла тълпа господари. Колкото хора, толкова и пороци. Никой не е в състояние да навреди на мъдрия - нему и да помогне никой не може. Няма робство по-позорно от доброволното. Всички сме в един и същ затвор. Лошото се познава по тълпата около него. Велико благо е да има отворени за теб сърца. Никой не обича отечеството си защото е велико, а защото е негово." Из книгата Луций Аней Сенека (4 пр. Хр. - 65 сл. Хр.) е римски философ, писател и политик, квестор, после сенатор и консул, наставник на Нерон, по чиято заповед слага край на живота си. ... |
|
|
Наред с Психологически типове, Юнг смята Отношенията между Аза и несъзнаваното и За психологията на несъзнаваното (в Две студии по аналитична психология ) за крайно необходима основа за разбирането на цялото му творчество. В него Психология и алхимия заема централно място. В Спомени, сънища, размисли Юнг представя своята среща и заниманията си със света на алхимичните духове и образи. Да приемеш сериозно реалността на душата - не на последно място и на своята, за автора явно е означавало отново и отново да се свързва със сили, които са били в състояние - извън пределите на съдбата на индивида - да възприемат ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
|
Как нашите предубеждения определят изборите ни. Всички вземаме решения през цялото време. При това го правим толкова естествено, че не се замисляме какво ги определя. Дори и най-интелигентните и опитните обаче допускат предвидими грешки. Могат ли те да се избегнат? Какви са предпоставките за вземането на добри решения? Можем ли да се доверим на интуицията си и кога нашите предубеждения ни пречат да видим ясно картината? Професорът по стратегия и консултант по мениджмънт Оливие Сибони стъпва върху множество увлекателни и интересни проучвания на реални случаи, за да покаже как когнитивните ни склонности определят ... |
|
|
Книгата е първи том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и хуманизъм". ... През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за "Никакви посмъртни публикации", четвъртият том от легендарната поредица "История на сексуалността". Той носи великолепното заглавие "Признанията на плътта" и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия - време, през което изследователите говорят за него като за & ... |
|
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
|
"Основата на правото е изобщо духовното и неговото най-близко място и изходна точка - волята, която е свободна; така че свободата съставлява нейната субстанция и определение и системата на правото е царството на осъществената свобода, светът на духа, създаден от самия него като една втора природа." Георг Вилхелм Фридрих Хегел ... |
|
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
|
Настоящият том е сборник от работи на Юнг върху детската психология. Ядрото образуват трите лекции Аналитична психология и възпитание. Юнг смята, че психологията на родители и възпитатели е решаваща за процеса на израстване и съзряване на детето. Затова бе напълно естествено да се включи статията на Юнг "Бракът като психологическа връзка", както и есето "За формирането на личността", което - и по заглавие, и по съдържание - съответства на темата на тази книга. Все още широко разпространено предубеждение, че психологията на К. Г. Юнг се отнася до втората половина на живота или е валидна изключително ... |
|
|
Съчинения. ... Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и есеист. Хосе Ортега и Гасет заедно с Мигел де Унамуно са двете върхови фигури, които извеждат испанската мисъл на световно равнище и я нареждат на достойно място в пантеона на незабравимите. "Галилей представлява за нас интерес ей така, сам по себе си, лице в лице той и ние, като равни. Достатъчно е да анализираме уважението си към неговата личност, за да забележим, че той привлича нашето внимание от един точно определен квадрант, който заема голям отрязък от миналото и има точно определена форма - това е началото на Новото ... |
|
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
Книги
