Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
|
Аз оцелях! Мисля, че ако тогава беше сам, щях да го убия на място. От десет години се чудех какво ще направя, ако някога пак го видя. Сега, най-неочаквано, моят час бе настъпил. Само дето нищо не направих…. Защото видях момчето. Казвам се Дънкън Феърхърст. Преживял съм детството си като обект на сексуално насилие. Това е моята история. Най-голямото престъпление на баща ми, сега си давам сметка, е, че ме накара да си мисля, да вярвам, че това е нормално. Откъде можех да знам, че не е? Той ми беше баща. ... |
|
|
Стихосбирката на Марио Коев "Quasi" е любопитен експеримент с възможностите на словото да означава. Или, ако се опитаме да допълним в стила на автора, "Quasi" и стихосбирка трудно би могло да се нарече, обаче как да го назовем това, написаното, по друг начин? Книгата на Коев непрекъснато търси и оформя уговорки и уговорки за уговорките, защото единственото сигурно, което е в състояние да изведе, е съмнението, изобщо знанието, че светът е слово. Както в стихотворната част на "Quasi", така и в нейните прозаически фрагменти читателят се натъква на последователни провокации, на целенасочено ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
"...Екатерина Йосифова е едно от малкото чудесно съхранени имена, което по един много свой, непринуден начин напомня, че поезията не е един масов еуфоричен блян, а изкуство. Тя е обрекла таланта си на своя ум, на своето сърце, на своите собствени сили и ревниво го отбранява от стандартизиране. Стои на километри далеч от всякакакви опекунства, както и от всички до болка изчерпани сфери на женската лирика(...) И в същото време някакъв краен стоицизъм, който веднъж може да се окачестви като достойнство, друг път като гордост, а трети - като мярка за справедливост..."Иван Теофилов ... |
|
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
|
"Светлината и тъмнината летят една срещу друга. Летят една срещу друга, а ние сме по средата." ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
Мич Албом очарова читателите по целия свят с абсолютните си бестселъри, според класацията на "Ню Йорк Таймс". Сега той се завръща с красив и запомнящ се роман за семейството, което обичаме, и възможностите за нежност, любов и разбирателство, които пропускаме. "Още един ден" е разказ за майка и син и за връзка, която продължава през целия живот – а и след него. Той изследва отговорите на въпроса: Какво би направил, ако можеше да прекараш още един ден с любим човек, когото си загубил? Чрез майсторския разказ читателите деликатно са подтикнати да размишляват по нов начин за хората от семейството си, които ... |
|
|
Какво ще стане, ако светът наистина свърши през 2012 година, каква следа ще остане от нас българите в безкрайната Вселената. Никаква ли? Един репортер се е заел да поправи тази фундаментална грешка на битието, което уж определя съзнанието. Той описва в случки от живия живот различни „Българи от ново време”. Като започва от онези, които са си спретнали прелестна група във Facebook, призоваваща за масова оргия във връзка със същия този край на света, минава през българските царе, президенти, премиери, разни змейове и хали, които вилнеят през новия век, водени от вещи Кукловоди, та до редовите, но осенени от Бога българи. ... |
|
|
Романът е изграден върху два основни принципа. Четивност и опит за отговори на вечни, екзистенциални въпроси. Литературата може да ни върне назад или напред във времето, може да ни позволи да помиришем аромата на петунии, може да чуем "песента на колелетата". Но освен всичко това, тя разполага с поразителното качество да остави свободно поле на читателя, където той да доизгражда (заедно с автора) характери, физически качества и панорами. Литературата може всичко, понякога да замести живота. На страниците на тази книга един човек се пита: "Защо съм?". Друг отговаря. Трети замеря чудесната ни държава с ... |
Книги
