"Супрасълски сборник" или по-добре " Ретков сборник", е един от бисерите на Преславската книжовна школа от " Златния век на българската книжнина" по времето на цар Симеон (893-927). Като твърде обемен и с разнообразно съдържание от жития и проповеди, той има изключително значение за старобългарската култура- език, стил, писмо, украса и идеология. В тази насока му съперничат само съчиненията на Йоан Екзарх Български. ... |
|
Поредицата "Кратки граматики във фишове" си поставя за цел да подпомогне езиковото обучение, като предлага нова, пределно нагледна форма на поднасяне на материала. Систематизирането на основните граматични правила в таблици и кратки дефиниции, подкрепени с примери, дава възможност за тяхното по-лесно възприемане и запомняне. На отделни фишове са представени различните езикови форми, в които се изразяват граматичните категории, което позволява визуалното им разграничаване и непосредственото им съпоставяне. ... |
|
Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века – от втората половина на IX в. до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство – светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и ... |
|
Старобългарската литература възниква и се развива в българската държава от края на 9 в. до втората половина на 18 в. Пространствените и времевите граници определят само отчасти това явление в културната история на България. За да разберем същността и, трябва да приобщим старобългарската литература към средновековното европейско словесно изкуство, за което основен белег е утвърждаването на християнските ценности. Старобългарската литература предлага модели на християнско поведение чрез образите на светци, апостоли, мъченици в името на вярата и по този начин възпитава у възприемателите християнски добродетели, чрез които ... |
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
Поредица "Златен ключ на класическата българска художествена литература". ... Проектът "Златен ключ на класическата българска художествена литература в световната виртуална библиотека" е осъществен от фондация "Образование, наука, култура" с подкрепата на ЮНЕСКО. Представени са 100 творби, систематизирани в три периода: "Средновековна българска литература IX - XVIII век", "Литература на Българското възраждане XVIII - XIX век", "Литература на новата българска държава XIX - XX век", които са придружени от био-библиографски бележки, изготвени от специалисти от ... |
|
„Български етимологичен речник“ има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по-широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Според целите на речника думите са подредени в етимологични гнезда – едни като заглавки, а останалите като техни производни. Всяка статия има следните съставни части: заглавка производни етимологично тълкуване разпространение на ... |
|
Първите три тома на Българския диалектен атлас вече са достояние на езиковедската наука. Първият том бе публикуван през 1964 г., вторият - през 1966 г., а третият - през 1975. Те получиха висока оценка от научната критика и все все повече редица конкретни въпроси на българската езиковедска наука се решават в светлината и въз основа на данните на Българския диалектен атлас. Книгата има 393 допълнителни карти. ... |
|
Учебното пособие е теоретична разработка, която в сбит, но много съдържателен вид разглежда руските падежи на съществителните, прилагателните, местоименията и числителните. В главата, посветена на съществителните, първо се пояснява значението на падежа, в какви случаи се употребява; дават се окончанията за трите рода единствено и множествено число. Всички обяснения са придружени с примери на руски език, преведени на български. Върху всички руски думи са поставени ударения. Всички руски думи са изписани с шрифт италик, за да се отличават нагледно от българските. Главите съдържат обяснения, падежни окончания и примери. ... |
|
Въз основа на езиков анализ на четири жития, преведени от гръцки на старобългарски през X - XI в., в книгата се изследват преводаческите решения, гръцкото синтактично влияние, типичните и специфичните черти в езика както на различните по стил гръцки жития, така и на техните преводи. ... |
|
Събития, автори, произведения, библиография. ... Двутомният труд "Тринадесет века българска литература" дава многостранна археографска и библиографска информация. Като използва метода на хронологическата съпоставимост, авторът проследява историко-фактологическото и идейно-тематичното богатство на нашата литература в събития, дати, характеристики на автори и на произведения в процеса на многовековното и развитие. С особена практическа стойност са регистрите на имена, книжовни паметници, анотирани произведения и периодични издания. Първият том включва автори, произведения, събития и библиографски сведения за ... |
|
Трето издание. ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба.. ... |