В книгата се проследява животът и делото на Климент и Наум - видни български учители, последователи на Кирил и Методий, работили през Средновековието у нас. Характеризира се времето на тяхната дейност, отношението на тогавашните управници, трудностите, които са срещали. Специално внимание е отделено на облика им, влиянието на Кирил и Методий върху личността им: Климент - предан и отзивчив към материалните и духовни потребности на народа, любещ децата, мъдър наставник, образец за младежта с моралната си чистота, работоспособност, всестранна дейност; Наум - обучаващ, привличащ и поощряващ учениците и последователите си към ... |
|
|
В тази книга Георги Пашев представя увлекателната история на първите стъпки на железничарството по нашите земи, както и връзката на това важно за съвременния човек техническо изобретение с българското национално-освободително движение. Без името на баварския немец Хирш не е възможно да се говори за метален път в Източна Европа. Той идва на Балканите, за да сложи край на онези пеши движения, които траяха хилядолетия. Така, осъществил човешки блянове, барон Хирш става символ за напредък. При техническата и промишлената революция на ХІХ век, когато пàрата и електричеството бяха впрегнати да вършат работа, а ... |
|
|
„Става дума за една личност, която всички в България знаят, но която почти никой не познава... За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри; да включи в речника си и да мисли чрез духовния учител Петър Дънов, чрез художници като Кристо и Паскен, писатели като Канети, индустриалци като Добри Желязков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимски, общественици като Георги Миркович - нашата тежка артилерия!..." Книгата предлага богата, ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Разказаните житейско-вестникарски истории са 13 на брой (Може би не е случайно!). Проф. Филип Панайотов заявява, че не пише цялостни мемоари, но още първите страници привличат и със спомените за Николай Генчев и компанията около него, със спора с Желю Желев, после се сблъскваме с прегрешенията на Иван Радоев в любовната лирика, а и на самия Филип Панайотов в сатирата, с шаблона в официалната информация, гафовете в БТА, полемиката във в. „Антени" за Екатерина Каравелова и др. "Отдавна се канех - и все отлагах - да сложа ред в личния си архив, трупан в продължение на половин век. Ето, че и за това дойде време. Най- ... |
|
|
През петте години на първия мандат на президента Георги Първанов, Ирак беше едно от най-сериозните предизвикателства пред външната политика и политиката за сигурност и отбрана на страната ни. Логично е, че като секретар на държавния глава по националната сигурност по това време, аз се чувствах пряко ангажиран с всичко свързано с Ирак - преди, по време и след войната. Ето защо се стараех да предлагам анализи, експертиза и позиции - така, както разбирах своите задължения и отговорности към президента и както смятах, че той трябва да се държи и реагира за да защити националните интереси. Разбира се, за България несравнимо по- ... |
|
|
Като историк с голяма ерудиция и дълбоко аналитично мислене, Димитър Ангелов се стреми да бъде пределно обективен и почтен. Затова нарича споменаваните лица с истинските им имена, а не с инициали, както правят други съвременници, вероятно надявайки се, че няма да бъде разпознато точно охуленото лице. Димитър Ангелов разказва с вярата, че читателят може да си вземе поука и да не прави грешките, които са правели предшествениците му, а това би допринесло за общата творческа или обществено политическа атмосфера. ... |
|
|
В тази книга се говори за неща, които всички знаем - но за които малцина се осмеляват да свидетелстват. Тя става още по-актуална на фона на все по-често пишещото се напоследък в западните медии за България: ширеща се корупция, административна некомпетентност, шокиращи служебни злоупотреби, финансови безобразия, безпринципна кадрова политика. Авторът се осмелява да разкаже за всички тези неща от личен опит - като български посланик във Финландия, назначен по лична препоръка на А. Доган. Става ясно, че срещу това се е очаквало да си затваря очите за професионална некомпетентност на хора, свързани с ДПС, назначени в ... |
|
|
Книгата "Лични свидетелства" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Книгата обхваща събития, портретува личности, които са знакови за българската история - превратът през 1881 г., последвалите вътрешни и външнополитически събития. Откроена е оригиналната личност на Чардафон Велики. ... |
|
|
"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
|
"Би ми се искало това, което се случи с мен, да не се случва с никой мой съгражданин независимо от неговите вярвания и пристрастия. Ако с общите усилия на трезвите и добронамерени хора в България постигнем нормите на действителната демокрация, на търпимост и готовност за диалог и компромис между противоречиви мнения и интереси, ще съм сигурен, че превишените от мен и близките ми тревоги и неприятности, колкото и абсурдна да беше цялата тази развигорска история, не са били безсмислени и безценни."Андрей Луканов ... |
Книги
