Изданието е двуезично - на български и на английски език и съдържа образци от 1920-те, 1930-те и 1940-те години. ... Обществени сгради - фамилни къщи - апартаментни сгради - индустриална архитектура. Изминали са около 80 години от апогея от апогея на Модерното движение у нас, но въпреки това този сравнително близък период остава твърде непознат. Темата е сравнително добре проучена, но въпреки това ценните сгради не са добре познати на широката публика, а понякога - и на самите изследователи. Целта ни бе да открием достоверна информация по тези въпроси - изследвахме архиви, местен и национален периодичен печат, книги и ... |
|
Оглеждайки темелите на българския оперен театър, неговата вековна същинска природа, венчана като че ли до гроб за традиционния психологически обоснован "театър на преживяването", наемам се без угризения да твърдя, че извършеното от режисьора Стефан Трифонов е не само история. То живее в плът и кръв и в днешните оперни върхове на българина. И се търси, цени и понякога осъзнава поне колкото в неговото време. Проф. д. изк. Розалия Бикс ... |
|
"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
"Етюд-и-те на София" е фотографски проект, който започва през 2015 -а като фейсбук страница и бързо се превръща във визуална хроника на града. Авторът на снимките Иван Шишиев запаметява с фотоапарата си разнообразни места, хора и моменти от столицата. Част от тях са познати на мнозина, други остават забулени в неизвестност, но всички са обединени от красивата картина, която създават. За първи път в луксозен албум са събрани най-емблематичните снимки от проекта. ... |
|
Автобиографията на Бенвенуто Челини е собственоръчен портрет на голям ренесансов творец и невероятен авантюрист. Повече от столетие са държали ръкописа на Челини в чекмеджето от предпазливост, но появата му на бял свят е приветствана - книгата е оценена като шедьовър и става настолна за поколения напред... Разказвайки живота си, Челини говори за своите прочути скулпторни и ювелирни творби, за любов, дуели, отравяния, затвори, грабежи, нашествия, войни; за спречкване с нахални гостилничари, с красиви държанки и чираци, за спорове с прочути клиенти. Обвинява папи и херцози, банкери и кралски фаворитки, но най-вече дарява ... |
|
Два въпроса ще възникнат у мнозина от почитателите на оперното изкуство, когато вземат в ръцете си тази книга, представяща великите български баси на ХХ век. Първият - Защо добавям Никола Гюзелев към "безспорните" имена на Борис Христов и Николай Гяуров? Вторият - Кое ми дава право да ги наричам "велики", отделяйки ги сред други забележителни баси от целия ХХ век. Легендата Фьодор Шаляпин си остава пример за сравнение, подражание, преклонение... Защо тримата? Нека моята позиция защитят световните медии... "България не се задоволява с Борис Христов и Николай Гяуров – най-прочутите баси на нашата ... |
|
Изкуството на Иван Лазаров винаги е предизвиквало интерес както сред изследователите на историята на българското изобразително изкуство от първата половина на ХХ в., така и в широката публика. Той създава свой стил в българската скулптура, ясно различим от всичко останало в пластиката не само на неговото време. Скулпторът проучва чертите от българската психика - устойчивостта, позволила на един народ да запази своята идентичност при всякакви изпитания, спокойната увереност в смисъла на онова, което определя границите на неговия мироглед, на духовната нагласа, морал и чест. Той разработва въпроси, отнасящи се до развитието ... |
|
Спомени и анализи. ... Често се пита: Какво всъщност е оперетата? Оперета е малка опера. И още по-точно малка комична опера е оперетата. Но в този театрален жанр навлизат с времето и с развитието му все нови и нови елементи от драмата, операта, балета, водевила, и модерните за всяко време шлагерни теми и танцови ритми. Ето този сбор от много театрални и музикални жанрови съставки създава една еклектичност, която много интелигентни хора не приемат и отричат оперетата. Да, има опасност смесването на едно място на много жанрове да създаде безвкусна пъстрота и глуповато, повърхностно зрелище. Така става само когато тези ... |
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
Възникнала като дервентджийско селище през XVI в.,Трявна се е ползвала с относителна независимост и привилегии още в ранните векове на робството. Представителите на властта е трябвало да живеят извън него, не се разрешавало турчин да се роди или да бъде погребан в землището му, а когато мюсюлманин конник пресичал калдъръмените улички или мегдана, той трябвало да слезе от коня и да мине пеша. Гордите балканджии свободно изповядвали вярата си, ревностно защитавали българщината и успели да съхранят свободолюбивия си дух и достойнство. Епохата на Възраждането заварва непокорните планинци не само горещи патриоти, но и изкусни ... |
|
Енциклопедична колекция "от А до Я" Ви пожелава приятно и ползотворно пътешествие из: изкуството, литературата, науката, историята, археологията, градовете и природата. ... |