Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
"Но сърцето е обиталище и на омразата. Любовта е положителна, съграждаща и животворна. Омразата е отрицателна, разрушителна и смъртоносна, Радостта е пълнота и момент на съвършенство. Човек има това, което е искал. Споделената радост е умножена радост. В самотата не са нужни думите с техните физически трептения и звучене. В самотата тишината ни казва всичко. Безразличието към себе си е нещо повече от самота, нещо повече от отчаяние, нещо повече от погнуса, нещо повече от нетърпимо страдание, нещо повече от ресантиман и т.н. То е пълна загуба на себе си. Безразличният си казва, че се е провалил тотално и не се ... |
|
|
Човечеството е разтърсвано от многомерна несигурност. Все повече се налага впечатлението, че несигурността става перманентна. В центъра на вниманието са екзистенциалната, социалната, политическата, икономическата, глобалната и други основни разновидности на човешката несигурност. Авторът изследва фундаментални условия на човешката несигурност и главни форми на нейната проява и преживяване. Феноменът се разглежда в светлината на новата наука за хаоса и комплектността, в контекста на рисковото общество/свят, от гледна точка на катастрофичното съзнание и в условията на типовете кризи. Специално внимание е отделено на ... |
|
|
Човекът е питащото същество. Въпросът е търсене на смисъл. Смисълът е скрит. Той се показва на светло благодарение на тълкуване (интерпретация) и разбиране. Тази книга е дълъг път, по който авторът върви, загрижен за съучастието на доброжелателния и питащ се читател. Предпоследната глава е посветена на това, което ни е най-близко, но и най-мъчно за разбиране - смисъла на човешкия живот. А биографията на човека е вписана в историята - затова и се обръщаме към въпроса за смисъла и края на историята. ... |
|
|
360 години след създаването на "Левиатан", книгата все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Защото тя вероятно най-успешно показва прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания. И може дори днес да подготви младия човек за сблъсъка с реалния свят. Изгражда устойчиви фундаментални знания за хората, обществото и държавата. Дори след толкова години някои от тях са необорими, а други са решаващи за възпитаването на критична мисъл. В този том са събрани третата и четвъртата част на книгата - "За християнската държава" и "За царството ... |
|
|
Съставител: Доц. д-р Никола Атанасов. ... "Името на д-р Зигмунд Фройд предизвиква асоциации със "сексуалност" също толкова често, колкото и с "грешки". Често пъти го посочват и като предтеча на "сексуалната революция". Едва ли има съмнение, че освен откриването на несъзнаваното другият му важен принос е разширяването на понятието за сексуалност. Това разширяване насочва вниманието към неща, които би трябвало да са очевидни: че човешката сексуалност не е само нагон към размножаване, че заема важно място в емоционалния свят на човека, че започва от раждането и не престава да е източник ... |
|
|
"Единственото нещо, заради което човек може да се чувства наистина виновен, е да отстъпи от желанието си."Жак Лакан ... Мотото на Лакан за етиката на психоанализата включва един дълбок парадокс. Традиционно, от психоанализата се е очаквало са позволи на пациента да преодолее пречките, които са предотвратявали достъпа му до "нормалното" сексуално наслаждение; днес обаче сме бомбардирани от различни версии на разпореждането "Наслаждавай се!". Психоанализата е единствения дискурс, в който Ви се позволява да не се наслаждавате. Пламенната защита на Лакан от Славой Жижек утвърждава Лакановото ... |
|
|
Престъпният човек - според класификацията на Чезаре Ломброзо, обобщена накратко от дъщеря му Джина Ломброзо-Фереро (с предговор от проф. Ч. Ломброзо). Чезаре Ломброзо (1835 - 1909) е доктор по медицина, психиатър и основател на италианската Школа по позитивна криминология, заради което го наричат баща на криминологията. Създава теоретичните и практическите основи на криминалната антропология. Роден е във Верона, учи в Падуа, Виена, Париж и Торино, работи като военен лекар (1859), надзорник на психиатрична клиника (1871), преподавател по съдебна медицина (1878), професор по психиатрия (1896) и по криминална антропология ... |
|
|
В есеистичното си произведение В сенките на утрешния ден нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 - 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство. "Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от ... |
|
|
Книга за Влюбения и Възлюбения - шедьовърът на Рамон Лул, е една от най-своеобразните и удивителни книги за любовта в световната литература. Тя излага в 366 поетични афоризма, по един за всеки ден от годината, тайнствения опит на Божията любов, изразявайки със своята чиста и изящна архитектура неизречимото. Животът и делата на блажения Рамон Лул (1232 - 1316) - каталански благородник, поет, отшелник, учен, мистик, философ, проповедник - разказват за едно донкихотовско дирене на истината и любовта, вървейки винаги срещу насрещния вятър, което ни кара да се спрем за миг, да се замислим и да се запитаме какво са всъщност ... |
|
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
В пет тома издателство Захарий Стоянов представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853 - 1900) в поредицата Избрани съчинения в 5 тома. Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Спомена си за Соловьов Александър Блок озаглавява Рицарят монах (1911). Двете думи изразяват ... |
Книги
