Сборникът, посветен на руската литература, е вторият поред от 8-томното изследване върху преводната рецепция на европейските литератури в България. Очерците, поместени в 8-те тома, са написани през 1993-1998 г. от многоброен колектив под ръководството на Обща редколегия. Главното изискване към авторите на очерците беше да спазват културно-историческия принцип на изследване, отвеждащ към основните етапи в духовното развитие на България, като се изтъква как конкретната историческа ситуация през всеки отделен период определя като цяло подбора на превежданите творби и до голяма степен облика на превода им. Този ... |
|
Читателите на този сборник трябва да бъдат наясно за следните предпоставени особености. Първо, всички очерци са авторски и не изразяват някаква обща, хомогенна оценка на анализирания материал. Второ, очерците са писани по различно време и систематизират обектите си на изследване до различни години от последното десетилетие на XX в. Трето, в някои от тях коментатор и обект на коментар се сливат с всички рискове да се тушират отделни компоненти на рецепционния процес. Четвърто, приложените след всеки очерк библиографии на преводи и критически оценки на преводите, които може би са най-ценната част от изданието с оглед на ... |
|
Първата част на тома включва славянските балкански литератури, а втората - албанската, гръцката, румънската и турската литература. Балканските литератури, макар и всяка със своя специфика, не само не бягат от европейските тенденции, но, напротив, смятат най-често за своя гордост възможността да сътворят текстове в духа на европейските образци. Неслучайно теченията на романтизма, на реализма, на сюрреализма, на авангарда, на психологическия реализъм, на постмодернизма са откриваеми във всички балкански литератури през XIX и XX в. В контекст на близко, отвътре познаване на съседните литератури, в условия на търсене на ... |
|
Писателското дело на Йордан Йовков е едно от най-често анализираните в българската литература. Предлаганата книга интерпретира неговите разкази от позицията на един от най-бурно развиващите се напоследък дялове на литературната теория - наратологията. И досега много от въпросите, свързани с повествователните похвати на Йовков, са били поставяни от анализаторите. Настоящото изследване обаче предлага един по-системен подход към повествователната техника на писателя, което в голяма степен води до преосмисляне на някои от утвърдените клишета в тълкуването на творбите на този голям български разказвач. ... |
|
Второ допълнено издание. ... В книгата е дадена теоретична обосновка на функционалната диференциация на езика. Функционалните стилове в българския език (научен, административен, публицистичен, разговорен и художествен) са характеризирани в съдържателен и композиционен план, представени са основните им фонетични, лексикални, морфологични и синтактични особености. Във връзка с всеки стил са включени текстове за лингвостилистичен анализ. Разширена е главата за публицистичния стил, като в преработена теоретичната част и са прибавени много нови текстове за анализ. Разработен е и примерен лингвостилистичен анализ на два ... |
|
Петър Стефанов е роден през 1954 г. в с. Горско Абланово, Търговищко. Професор е по литература за деца и юноши във ВТУ Св. Св. Кирил и Методий и Тракийския университет, Стара Загора. От 2003 до 2006 г. е лектор по български език и култура в Университета за световни езици Аблайхан, град Алмати, Казахстан. Автор е на книгите Излъганият дявол (Творчеството на Елин Пелин за деца и националната смехова традиция) (2000), Българска детска литература (критическа антология) (2000), Сватбите на Бавкида (2006), Време, жанр и смисъл (2006), Щастливеца и Бай Ганьо (2006), Писатели от читанката на българчето (в съавторство) (2006), ... |
|
В монографията са представени лексико-сематичната група на глаголите, изразяващи движение в съвременния български език. Те са интересен обект за изследване, тъй като не са обособени самостоятелно в лексикологията и в граматиката и са претърпели значителни промени в сравнение със старобългарският език и с други славянски езици. Глаголите са анализирани както в семантичен аспект - в прякото им лексикално значение, така и в стилистичен аспект - в метафорична употреба в различните функционални стилове. ... |
|
"Скандалните книги са забраненият плод, към който всеки посяга. Иска да вкуси нещо непознато, различно от ординарната литература. Те хрупкат между зъбите като ябълката от Адамово време. Скандалните книги са живецът на литературата. Без тях книжнината мирише на застояло. Наподобява добре сготвено, но постно ястие. Езикът изтръпва, докато ближеш пръстите и прелистваш страниците. Скандалните книги се спотайват в мазето на библиотеките. Преследвани, четени в тъмна доба, старателно крити под одъра. Изгаряни и спасявани, те дописват по свой начин развоя на свободното слово. Колко са ония, за които си спомняме? ... |
|
Има книги, които са за всеки ден и за цял живот. Те са задължителни за всяка домашна и обществена библиотека, за всяко държавно учреждение и частна фирма. Защото ако искаш да напишеш имейл, молба, докладна записка или официално писмо, без да се изложиш пред получателя, те са най-верният ти помощник. Точно такава е тази книга. "Граматика на българския език" е системно, научно и пълно описание на граматичния строй на новобългарския литературен език. Тя съдържа всички дялове - фонетика, морфология и синтаксис. В нея са дадени основните правила на българския правопис и на българската пунктуация. Методът на изложение ... |
|
Петко Хинов превежда от старокитайски (Сън в алени покои от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите. В тази книга авторът ни представя "как езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за народ и за език - iазыкъ. Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това е писменият му език. Като две крила - живият и ... |
|
Втората половина на XIX век представя и рамкира втория етап от развитието на руската класическа литература. Националният литературен процес продължава и обогатява най-добрите демократични и хуманистични традиции от предишните десетилетия, но протича в условията на съвсем нова политическа, идеологическа и социокултурна ситуация, в атмосферата на остри идейни борби и на драматични исторически събития, на сериозни колизии и трансформации в ценностната система и интелектуалните рефлекси на обществото. ... |
|
Книгата изследва художествените механизми на Елин-Пелиновото повествование, което в критическото мислене обикновено се определя с думи като "простота", "неподправеност" и пр. Тази простота обаче е сложна и зад нея стоят отчетливи конструктивни принципи като уравновесяване на противоположностите, вълнообразно разгъване на разказвачески техники, повторение, отместващо старото към нещо ново и пр. Книгата е предназначена за литературоведи и студенти-филолози, но също така е напълно достъпна за ученици, представяйки допълнително критическо четиво, приобщавайки читателите към Елин-Пелиновата лаборатория ... |