Политически роман-триптих. ... Историята проследява епизоди от живота на обикновени българи от средата и края на ХХ век и как политиката се намесва в съдбите им, дори когато привидно са далеч от нея. Началото на 40 -те, първите любовни трепети на момиче от заможно семейство, представени на фона на социални и идейни противоборства. България в бурните години след 9 септември 1944 г. - революционни лозунги и лична омраза се смесват и помитат традиционните човешки отношения. Сблъсъкът на загубилите всичко с израсналите неправомерно от низините до неподозирано високи за тях позиции в името на една жестока доктрина. Трудното ... |
|
|
Хипотези, факти, мисли и анекдоти. ... Повече от 250 години животът и трагичната съдба на Моцарт вълнуват хората по света. Кой стои зад смъртта му? Каква е ролята на Салиери за нея? Бил ли е Моцарт франкмасон и защо "Вълшебната флейта" се смята за масонска опера? Тази книга предлага отговор на тези загадки заедно с още много други факти и хипотези. Тук ще намерите също афоризми и откъси от писма на самия Моцарт, анекдоти из живота му и мисли на велики личности, докоснали се до гения му. Мисли за Моцарт "Свят, който е създал Моцарт, заслужава да бъде спасен." Франц Шуберт "Музиката на Моцарт ... |
|
|
Два въпроса ще възникнат у мнозина от почитателите на оперното изкуство, когато вземат в ръцете си тази книга, представяща великите български баси на ХХ век. Първият - Защо добавям Никола Гюзелев към "безспорните" имена на Борис Христов и Николай Гяуров? Вторият - Кое ми дава право да ги наричам "велики", отделяйки ги сред други забележителни баси от целия ХХ век. Легендата Фьодор Шаляпин си остава пример за сравнение, подражание, преклонение... Защо тримата? Нека моята позиция защитят световните медии... "България не се задоволява с Борис Христов и Николай Гяуров – най-прочутите баси на нашата ... |
|
|
В ръцете си читателя държи един от шедьоврите на Симеон Радев "Македония и Българското възраждане", познат може би на малцина от двете му кратки издания - първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Най-често произнасяната в света руска дума не е Ленин, Сталин или Горбачов, а Калашников. И то е, защото близо осемдесет милиона автомата - надали някой знае точния им брой - се използват на петте континента. За първи път вече прехвърлилият деветдесетте конструктор на всеизвестната щурмова пушка АК-47 открехва душата си - разкулачването и заточението в Сибир, казармата и боевете на фронта, изобретяването на най-прочутото оръжие, животът при Сталин, Хрушчов, Брежнев, Горбачов, Елцин... Една наистина невероятна, типично руска съдба, която родената в Москва френска журналистка Елена Жоли разбира и уважава. "Често ме е ... |
|
|
Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
|
|
Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че...не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в ... |
Книги
