"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
Оглеждайки темелите на българския оперен театър, неговата вековна същинска природа, венчана като че ли до гроб за традиционния психологически обоснован "театър на преживяването", наемам се без угризения да твърдя, че извършеното от режисьора Стефан Трифонов е не само история. То живее в плът и кръв и в днешните оперни върхове на българина. И се търси, цени и понякога осъзнава поне колкото в неговото време. Проф. д. изк. Розалия Бикс ... |
|
Книгата съдържа богат снимков материал и е издадена луксозно с твърда и мека подвързия, на 3 езика - български, руски и английски език. През месец февруари 2005 г. ще бъде отпечатана на френски и немски, предстои превод на италиански език. В "Българския оперен мит. Тримата баси и трите сопрани", д-р Магдалена Манолова отделя специално място на Борис Христов - човекът легенда, Николай Гяуров - ненадминатият крал Филип, Никола Гюзелев - гласът, който живописва, Райна Кабиванска - голямата трагичка, родена примадона, Анна Томова-Синтова - Моцартова и Щраусова икона, Гена Димитрова - глас, който се ражда веднъж на ... |
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
За изкуството на операта българинът проглежда почти по едно време с балканските си съседи, едва след средата на миналия век. Ще рече, две и половина столетия след същинското начало на това изкуство. Започва се с музика към драматичните представления и с бавното проникване на интонации-късчета от популярни опери, чудато и несръчно втъкани в шарената черга на българската градска култура през късното Възраждане. Книгата ни предоставя данни и богат илюстративен материал за операта в България от сформирането на първата професионална оперна трупа в 1890 г. до 1945 г. Присъстват и подробни справки за оперите, поставяни в ... |
|
Два въпроса ще възникнат у мнозина от почитателите на оперното изкуство, когато вземат в ръцете си тази книга, представяща великите български баси на ХХ век. Първият - Защо добавям Никола Гюзелев към "безспорните" имена на Борис Христов и Николай Гяуров? Вторият - Кое ми дава право да ги наричам "велики", отделяйки ги сред други забележителни баси от целия ХХ век. Легендата Фьодор Шаляпин си остава пример за сравнение, подражание, преклонение... Защо тримата? Нека моята позиция защитят световните медии... "България не се задоволява с Борис Христов и Николай Гяуров – най-прочутите баси на нашата ... |
|
"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
Историята на поставянето на прочутата тетралогия на Рихард Вагнер на българската оперна сцена. В тетралогията всички солисти са българи - главно от Софийската опера, а също така и наши артисти, които правят кариера в Германия. За "Пръстенът на нибелунга" има по два или три състава за водещите роли. Дори и в родината на Вагнер няма трупа, която само със свои солисти да постави прочутата тетралогия. Сред артистите са Мартин Цонев, Николай Петров, Костадин Андреев, Бисер Георгиев, Ангел Христов, Петър Бучков, Мартин Илиев, Даниел Острецов, Красимир Динев, Йорданка Дерилова, Баясгалан Дашням, Цветана Бандаловска, ... |
|
"Интелектът може да възприеме ренесансовата форма - пише Джулио Карло Арган - докато чувствителността, която по своята природа е ирационална, възприема изображенията. Величието на артиста се състои следователно в обединяване на техника и изображение, в докосване на емоциите, в упражняване на убеждаването. Затова Бернини е един от шампионите на тази култура, този, който с колонадата на площад "Сан Пиетро" трансформира символа, купола на Микеланджело, в алегория, т.е. в манифест: този който създава едни от най-успешните и виртуозни произведения на римския барок: психологическата илюзия на балдахина в " ... |
|
Операта, обединила поезия, епос, драма и комедия с музика, песни и танц, повече от четири века разпалва въображението на творци, изпълнители и публика. Обругавана и дори презирана, тя е изкуство, въплътило в себе си многовековен духовен и интелектуален опит, мечти и емоции - преди всичко човеколюбие. Кратка история на операта на проф. Боянка Арнаудова е първата част на двутомник и обхваща периода XVII и XVIII век. В нея се разглеждат и предшествениците, и ранните образци на жанра: от Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските Маски и Комедия ... |
|
Първата българска книга за оперетата и мюзикъла - от автора на "Нова книга за операта", представя най-ценното от жанра с най-добрите образци от всички стилове и национални школи - от Жак Офенбах до Андрю Лойд Уебър. Или 150 оперети и мюзикъла, като и тук са спазени двата основни принципа: репертоарност и значимост. Адресирана е както към музикалните театри, така и към многобройните любители на вечно младия, очарователен и жизнерадостен "лек жанр". ... |
|
Четиридесет и пет оперни певци, диригенти, режисьори, художник-постановчик, прима балерина, концертмайстор и корепетитори разказват за операта отвъд завесата – всеотдаен труд и любов към професията, реализация и пропуснати възможности, мечти и борби, гастроли и вълнуващи срещи, интимни преживявания и разсъждения за ежедневните проблеми от живота. Как се прави оперният спектакъл, как се подготвя ролята, тайни от “кухнята” на театъра, какви жертви се изискват – ето какво разкриват тези страници. Това са художествени и същевременно документални разкази, отключени от находчивите и компетентни въпроси на авторката – самата тя ... |