В книгата “Човешката природа и обществото” известният български учен, икономист, проф. Георги Петров ни изненадва с едно неизвестно досега, принципно ново виждане за света и човека в него. Той разглежда устройството на света през призмата на човешката периода. Движението на обществените отношения, тяхното развитие през вековете се анализират задълбочено и убедително, пречупени през човешката същност. Изложените виждания са добре аргументирани, емоционално поднесени в една стройна система от знания. За пръв път са изследвани главните генетично фиксирани особености на човешката природа, които определят жизнената дейност ... |
|
|
Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...) ... |
|
|
Бележки от семинара на Юнг през 1932г. ... Да се активира несъзнаваното, значи да се събуди божественото, Кундалини - да се започне с развитие на надперсоналното в индивида, за да се запали божествената светлина. През 60-те Юнг е възприеман като гуру от едно ново движение. Сред причините за това немалко значение има ролята му за проучване, разпространение и съвременен психологически анализ на източната мисъл. Семинарът на Юнг върху Кундалини-йога, представен в Психологическия клуб в Цюрих през 1932 г., е повратен момент в психологическото разбиране на източната мисъл и на символните трансформации във вътрешното ... |
|
|
В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за целостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, ... |
|
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
Изследването върху социално-религиозните утопии в епохата на руския духовен ренесанс търси обяснението на наличните разновидности на утопизма в спецификата на синтетичните по характера си философски конструкции, далеч от академичния тип философски системи. "Органичната" форма на философстване, разбирана не толкова като рефлексия, а главно като дело с практическа насоченост, представя възможност за изява на дълбинните характеристики на националния характер, на копнежа по идеала. Представата за осъществимостта на идеала, на абсолютното в сферата на наличната историческа тъкан е характерна част от изследваните ... |
|
|
Въпросът за смисъла на съществуването, за същината на всички неща, за мястото на човека в света e в основата на нашето мислене. Затова философията, "любовта към мъдростта", се смята за "майка" на всички науки. Отговорите, които тя дава от античността до съвремието, се менят с обстоятелствата, но не и в същността си. Ето защо заниманието с философия предполага винаги разглеждане на нейната история. Атласът Философия е история на философските учения, представени чрез философите и техните най-важни тези и понятия. Особеното в него е, че те са онагледени с цветни илюстрации. И този път системата на dtv ... |
|
|
Как да се справим, когато приятелите ни предават, изоставят и разочароват? ... „За някои хора „приятелство за цял живот“ изглежда е заменило идеала за брачна връзка „докато смъртта ни раздели“. Разбира се, има позитивни, чудесни приятелства, взаимно изгодни и за двете страни, които трябва да траят цял живот. Но има и други приятелства – негативни, деструктивни и нездравословни, които трябва да бъдат прекратени. В двете десетилетия, през които съм изследвала и писала за приятелството, забелязах, че интересът към темата се засилва. От въпрос, рядко засяган от психолози, психиатри и социолози (склонни да се фокусират ... |
|
|
През 1935 г. професор Карл Густав Юнг, тогава шестдесетгодишен, изнася в клиниката в Тависток в Лондон пет лекции пред около двеста лекари, изтъкнати психиатри и психотерапевти от всички школи. Необикновеният материал, естествеността на Юнг и изненадващо доброто владеене на разговорния английски език създават непринудена и вълнуваща атмосфера, а дискусиите продължават дълго след определеното време. В лекциите си той се ограничава до основните положения, които разкриват същността на възгледите му, и ги излага главно в рамките на две теми: структура и съдържание на душата и методи, прилагани за изследването им. В тях се ... |
|
|
Щирнер, Прудон, Бакунин, Толстой, Кропоткин. ... Проф. д. ф. н. Борис Чендов е работил основно в БАН. През 1973 г. и 1985 г. е специализирал в САЩ, бил е на краткосрочни специализации в Берлин, Боху, Лондон. През 1962 - 1965 г. като аспирант в Москва е подготвил и защитил дисертация по темата "Към въпроса за обективното съдържание на понятието вероятност". През 1993 - 1994 г. е работил в Солвеевския институт по физико-химия в Брюксел по покана на неговия директор нобелиста И. Пригожин. Публикациите му са на английски, руски, немски и български езици, предимно в областта на философията на науката, символната ... |
|
|
Изследване на народната душевност. ... В това класическо произведение на Густав Льобон са събрани основните принципи на поведението на тълпата. Изследването обхваща тълпата като явление - нейните свойства, основните видове тълпи и причинно-следствените връзки, характерни за този специфичен социален обект. Льобон описва как хората в тълпата губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи. Характеризирайки тълпата като група хора, обхванати от общи чувства, стремежи и настроения, социологът изтъква някои от характерните ѝ качества: заразяването от общата идея; ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
Книги
