Средновековието е периодът от българската история, който най-силно разпалва читателското въображение. Разказите за славни военни победи, дворцови интриги и борби ни карат да се пренесем векове назад, изучавайки живота на нашите предци. Макар и тази част от родното минало да е достатъчно силно застъпена в образователната ни система, дали наистина за нея е казано всичко? Четири години след своя голям успех книгата Забравеното Средновековие на проф. Пламен Павлов отново е във вашите ръце - във второ, допълнено издание. На страниците ѝ са събрани 30 истории, чрез които известният наш историк ще ни отведе на ... |
|
|
В продължение на векове българите сме съхранили ритуали и обичаи, помогнали ни да запазим духа и обичта си към народното. Рачо Славейков обединява това, що представя нашите бит и душевност, в този сборник - съкровищница на българските традиции и обичаи. В тази книга ще прочетете за познати, не толкова познати и дори някои забравени български обичаи, които предците ни са запазили през вековете. Ще прочетете за кукерите, заораването, нестинарството, ладването и много други народни обичаи. Ще се потопите в света на стара България и научите за традициите в семейния живот, както и вярванията сред народа. Специално внимание ... |
|
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
|
"Между това, едно престъпление е извършено над един от най-великите народи на древността, на които Европа и Индия дължат населението си, цивилизацията си, дори и езика, на който говорят, като е стъпкана историята му, славата му, творческият му гений и целият е хвърлен в бездните на мрака. Този народ е творецът и стълбът на арийството и гробът на предците му още стои заличен, буренясал. Той е тракийският народ, "най-многочисленият след индийците", както се изразява бащата на историята. С тая книга ние искаме да го възкресим и накараме да разкаже сам подвизите си. Той е свидетел на раждането на Египет и ... |
|
|
Този сборник с Тракийските Послания идва тъкмо навреме в ръцете на по-широката публика у нас и съдържа материя, която представлява голям интерес за всеки сериозен изследовател на Тракия и древното непознато (или по-малко познато) минало по Българските земи. Въпреки че за много от българските читатели материалите поместени в сборника може да се окажат културна новост, тук трябва да отбележим, че в голямата си част те са очевидно добре познати както на ранната Християнска Общност по тези земи, така и на по-сериозните и реномирани съвременни световни библиотеки. Интересен е също така фактът, че мнозина измежду така ... |
|
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
|
Интересът към темата за сакрализираната змия - змей датира отдавна в българската етноложка и фолклорна литература, както и в литературата на науките за древността. Първите етнографски изследвания на този митологичен персонаж се отнасят към втората половина на XIX век и принадлежат на П. Р. Славейков и Е. Каранов. ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
Стефан Симеонов е млад автор на историческа литература. При все това той е познат на аудиторията с голям брой статии в печата и в интернет издания. Магистър - икономист по образование, той от детска възраст чете исторически книги, като интересът му подчертано клони към антична история. Както се вижда от книгата му той предлага нов поглед и свежи идеи, но стъпващи на здрав научен фундамент и стабилна библоиграфия. При това лично е посетил много от музеите и забележителностите, упоменати в книгата, и е дискутирал с учени от кариерата, което е създало както личната ангажираност, така и специфичната изследователска стойност ... |
|
|
"Епиграфският паметник още не е намерил полагащото му се място в нашата култура - дори като материална вещ в музеите на него, с малки изключения, обикновено е отредено най-забутаното и невзрачно място. Ако е придружен с някакво изображение, обикновено то привлича вниманието - на надписа се гледа като на нещо странично. За обикновените хора той е предмет, дошъл от далечното, неясно хронологически минало, и за това е облъхан от някаква особена атмосфера, дори може би е заключил в себе си неразгадани тайни, или пък обратното - ненужна вещ, най-много да се употреби като строителен материал. А българските земи като част ... |
|
|
Трето издание. ... Това съчинение представя българската средновековна медицина (IX - XIV в.) като част от културата на източнохристиянския свят. Според нейния опит, човешкото тяло е съд за хумори и пневми, здравето е състояние на равновесие, болестта - на неравновесие между тях, най-важна диагностична стойност имат качествата на урината, свидетелстващи за хуморите и на пулса - за пневмите, терапията търси средства да възстанови, а профилактиката - да поддържа въпросното равновесие, действено начало в едно лекарство е неговото основно качество (топлота, мокрота, сухота и студенина) от определена степен (първа, втора и т.н.) ... |
|
|
Настоящото изложение представлява сборна и обобщена информация за лични и географски имена и термини, срещани най-често в историята на Стария свят. То се налага от липсата в станата за широко ползване на подобна литература. Наличните сведения в мрежата на Интернет често пъти са непълни, неточни и тенденциозни по много и различни причини. Текстът довършва познанията от различни научно-популярни съчинения. Той съдържа най-важните установени знания и е ограничен от пълни подробности. В много конкретни случаи е посочена повече от една научна интерпретация, както и възможните и срещани хипотетични обяснения. Изложението е ... |
Книги
