Паланюк се завръща по-безпардонен (ако това изобщо е възможно) от всякога! "Призрачно" е роман, изпълнен с прости човешки истории. Двадесет и три от най-ужасяващите, отвратителни и същевременно най-смешни случаи, които сте срещали. Лудостта царува, моралът е отдавна мъртъв, запратен в забвение, заедно с последните останки нормалност на автора. В тази изящно изработена гротеска, изградена върху безжалостна деконструкция на примитивните човешки стремления, майсторът на социалната сатира вилнее из брилянтната кочина, която за мнозина е просто светът. Казват, че изкуството имитира живота. В тази книга виждаме какво ... |
|
Публицистика. Критика. Интервюта. ... Книгата съдържа 40 статии, публикувани в българския периодичен печат, които са разделени в три цикъла: "Камбаните бият тревога", "Време е да се пробудим" и "Християнството - понятие за човещина". Драгомир Шопов е роден на 13 август 1938 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като завеждащ отдел "Поезия" в Главна редакция "Литература и изкуство" на "Българското национално радио" и като зам. главен и главен редактор на вестник "Земеделско знаме". Бил е народен ... |
|
Избрани стихотворения. ... С антологията "Изгнаници на този свят" българският читател за първи път ще може да се срещне с поетичното творчество на един от най-големите испански философи, Мигел де Унамуно (1864-1936). Издателска къща "Гутенберг" подготвя и издава тази книга по случай 150 години от рождението на писателя. Тук са събрани някои от най-зрелите и дълбоки произведения, в които Унамуно дава спонтанен израз на съкровените си мечти, вълнения и терзания. Представени са всички периоди в творчеството на този невъздържан "будител на духове", включително мащабната поема "Христос на ... |
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |