Любовникът на Фердинанд и Мария Луиза е документален разказ за фатална любов, завършила с четири трупа. В основата на повествованието са отношенията между Фердинанд, адютантът на Мария Луиза ротмистър Дечко Бойчев и унгарската певица Анна Симон. Сюжетът е базиран на сериозно и задълбочено проучване на архивни документи и показва дворцовият морал. Частният секретар на Кобурга Мартин Фюрт ще опише обстановката в двореца като един бардак, едно сборище на душевно болни. Развръзката на трагедията става на 9 април 1897 г., когато адютантът убива своята любовница, от която има дете. Книгата е с подзаглавие Делото Анна Симон и ... |
|
Маниак е виртуозно произведение, вместило в себе си и историческия роман, и философския трактат, и митовете за съвременните технологии. Лабатут пише за учените така, както Боланьо - за поетите. В центъра на този литературен триптих е Джон фон Нойман, титан в науката, унгарец вундеркинд, направил революция във всичко, до което се е докоснал, участвал в проекта Манхатън и създал архитектурата на изчислителните машини, въз основа на които е разработен един от първите компютри Маниак. Историята на Фон Нойман е предхождана от разказа за трагичната съдба на друг прочут учен - Паул Еренфест, а последните глави са посветени на ... |
|
Шесто издание. ... Какво се случва на Балканите от далечната 1843 до 1876 и трийсетина години след това? И къде стоят борбите за свободна България върху шахматната дъска на Европа? Търговските кервани на българите се въоръжават. Разбойници дебнат по пътищата. Черкези грабят и отвличат християнски деца... По същото време интриги оплитат императорските дворове на Русия и Австро-Унгария. Бисмарк, канцлерът на една от многото германски държави и държавици, Прусия, предизвиква големи и малки войни, преследвайки собствени цели. Полските шляхтичи с безумно упорство вдигат въстание след въстание срещу три империи, за да извоюват ... |
|
Една книга, която ще ви отведе до края на света и ще ви върне у дома обновени! ... В "Къде отиваш, пътнико?" Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч. Открила, че както в любовта, така и в живота, човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем. Всичко започва в деня, когато Ади "случайно" се натъква на мъртвец, малко след като в ръцете на Алексей, нейният необикновен приятел-психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират ... |
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
"Автентичният д-р Кръстьо Кръстев" е поредната книга на покойния вече Здравко Дафинов, посветена на документални изследвания на най-видните представители на литературата и литературната критика на България в началото на двадесети век. Тя разглежда както творчеството, така и живота на родоначалника на българската литературна критика. Книгата съдържа богат снимков архив, сред чиито фотографии могат да се видят д-р Кръстев и Стоян Михайловски със съпругите си, Кръстев със свои студенти, великата четворка - кръгът "Мисъл", и др. Здравко Дафинов (1913 – 2008) е роден в град Враца. Първоначално следва ... |
|
"Една искра от вчерашния смях остана във окото ми дълбоко... Денят със мислите играе шах, а те решават своето судоку на търсещият отговор живот в огнището на пламенни тревоги. Узрява радостта - невкусен плод и аз потъвам в думичката мога."Мога ... |
|
"Един преподавател изпитва особено вълнение и гордост да срещне след години свой професионално реализиран студент. Още по-голяма гордост изпитва, когато този студент е станал негов колега. Така беше за мен преди няколко години, когато на една научна конференция срещнах Хюсеин Мевсим, вече доцент в Анкарския университет. Казвам колега не просто в смисъл на университетски преподавател, а в смисъл на филолог, посветил се на посредничество между два езика и две култури в общия контекст на една трагична и величава, изпълнена с превратности обща история. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от ... |
|
След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „ Ако животът не е чудо “, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
Вярвате ли, че мъртвите, дърветата и дори цветовете могат да говорят? Ще се убедите, че това е напълно възможно, ако изразител на техните мисли и чувства е самият Орхан Памук. В своя епичен шедьовър Името ми е червен, който той описва като своя най-колоритен и оптимистичен роман, носителят на Нобелова награда разказва за сблъсъка между културния консерватизъм и опитите за реформи в разрасналата се, но започваща да губи позиции на световна сила през XVI век Османска империя. Прочут истанбулски миниатюрист получава тайна поръчка - да изработи в своето ателие книга, възхваляваща падишаха. Но тази книга трябва да бъде по- ... |