Изданието съдържа произведенията Осемдесет и девет думи и Прага, една изчезнала поема. ... "Ирония. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата "истина" е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. ... |
|
"Роман за самотата, за любовта и за пътищата ни. За житейските пътеки на всеки от нас, които, погледнати отгоре, може да изглеждат предначертани, но онова, което ги проправя, са именно нашите цели и избори, вътрешните ни заблуди и врагове, страховете и мечтите ни. Георги Б. Геров разказва една философска история за любовта и липсата ѝ, в която вътрешният свят на главния герой е разкрит така честно и красиво, че той се проектира в съзнанието на читателя като картина на цяло едно поколение. Дори нещо повече - като картина на човека и неговата същност." Николай Терзийски "Не я обичам или нея обичам? ... |
|
"В едно свое интервю Недялко Славов сам дава ключа към романа Илюзионистът, а и към цялото си творчество - свободната воля. Тя прави човека различен от всяко друго творение, от всичко познато. Романът Илюзионистът е майсторска игра с различните превъплъщения и гледни точки. Но не това прави книгата уникална. Подобно на христологичния догмат от V век, художествените текстове на Недялко Славов не са проста сплав от поезия и проза, те са 100% поезия и 100% проза неслитно и неразделно. Изразните средства на Илюзионистът са завладяващи. Характерите са ярки до границата на поносимото. Чувството за хумор, което присъства ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |