"B ръцете на любознателния, но и все по-взискателен читател е поредното издание на книга, която без преувеличение може да бъде наречена модерна историческа класика. Нейни автори са проф. Йордан Андреев и проф. Андрей Пантев от фалангата на легендарните университетски преподаватели по история, съответно във ВТУ Св. св. Кирил и Методий в СУ Св. Климент Охридски. Двамата учени са ярки личности със солиден обществен авторитет, при това водещи имена на българската историческа наука. Определена като историко-хронологичен справочник, книгата Българските ханове и царе: От хан Кубрат до цар Борис III представлява научно- ... |
|
|
"Тази книга е плод на повече от десетгодишни документални проучвания на живота и творчеството на група от най-бележитите български поети, писатели и учени, като по-специално са изследвани повече от 1000 документа, засягащи интимния им живот и връзките им с техните любими. Целта, с която беше направено изследването, не бе да се открият пикантни подробности от емоционалния живот на творците, а преди всичко да се установят обективно резултатите от стимулиращото въздействие, което е оказвало върху творчеството им вдъхновението от техните любими. Така поставена тази цел, не бе възможно тя да бъде постигната само чрез ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
Четвърти том от поредицата "Български хроники" обхваща историята на нашия народ от 1943 до 2007 г. ... "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме "ура" и гласувахме единодушно "за" каквото ни кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ... |
|
|
"Духовните първенци на нацията винаги са смятали, че възвишената любов е възможна само с утвърждаването на възвишения идеал за жената" - тази мисъл е водила Стоян Илиев в неговото изследване за отношението към любовта и жената в българската поезия. Тази проблематика е разгледана чрез емблематични за лириката ни фигури - Ботев, Вазов, Славейков, Дебелянов, Яворов, Лилиев, Т. Траянов и други. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
33 литературни портрета: Поети - от Гео Милев до К. Павлов Белетристи - от Йордан Йовко в до Г. Стоев Драматурзи - от Ст. Л. Костов до Ст. Цанев ... |
|
|
Художник - Румен Статков. ... "Това "полезно четиво", наречено "Как да живеем с изтрещялата си половинка" предназначено за мъже, се роди напълно спонтанно. Защо ли? Една сутрин, докато си пиех кафето, идвах бавно на себе си и слушах жена си, някак изведнъж реших да обобщя и да напиша всичко прочетено през годините, осмислено и преживяно, по тази, бих казал, ключова тема в нашия живот. Тема, по която след Фройд - а и преди него, са си блъскали главата десетки специалисти, автори, популяризатори и лектори, като Хайнц Хартман - за съзнаваното и несъзнавано функциониране, Алексей Капранов и Валерий ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
|
"Скандалните книги са забраненият плод, към който всеки посяга. Иска да вкуси нещо непознато, различно от ординарната литература. Те хрупкат между зъбите като ябълката от Адамово време. Скандалните книги са живецът на литературата. Без тях книжнината мирише на застояло. Наподобява добре сготвено, но постно ястие. Езикът изтръпва, докато ближеш пръстите и прелистваш страниците. Скандалните книги се спотайват в мазето на библиотеките. Преследвани, четени в тъмна доба, старателно крити под одъра. Изгаряни и спасявани, те дописват по свой начин развоя на свободното слово. Колко са ония, за които си спомняме? ... |
|
|
"Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена - реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории - също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта." Георги Господинов "Бавно. ... |
Книги
