Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров."Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III В клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. – Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. – Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. – И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и ... |
|
По книгата на Джеймс Матю Бари. Илюстрации: Ан Греъм Джонстън. ... Повече от половин век Ан и нейната сестра-близначка Джанет рисуват и създават един вълшебен свят от образи, който и до днес вълнува малки и големи. Сестрите - заедно и поотделно са илюстрирали повече от 200 детски книги и с право са смятани за най-известните и харесвани английски автори на детски рисунки от миналия век. Книгата е с цветни илюстрации от най-високо качество, с твърда подвързия и суперобложка. ... |
|
Книгата е част от колекцията "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". ... "Книга за джунглата" ще отведе малките читатели в един вълнуващ свят на приключения - там, където едно малко момче на име Маугли е отгледано от вълча глутница, където негови приятели са пантерата и мечокът, но кръвожадният тигър Шир Хан до последно преследва човешкото дете. С помощта на верните си приятели порасналият Маугли побеждава хищния тигър и става защитник на глутницата от врагове. Но мястото на човека е сред хората и един ден той напуска индийската джунгла, за да намери отново своята майка. " ... |
|
Бъди ми приятел ни среща с приключенията на едно жабче, при това краставо жабче. То е отритнато от своите, защото е различно от тях. Но и жабите имат нужда да бъдат харесвани и обичани, да са необходими на някого, да имат приятел. Малкото краставо жабче напуска света на познатото блато, за да търси приятел. В своето пътешествие то се среща с красивата самодива, чийто танц е вълшебен; с алчния таласъм с магическото съкровище, с ламята, змея и с добрия и благороден стопанин, и със старата вещица с грозния нос, за да открие, че нито красотата, нито богатството, нито силата и властта, дори добротата не могат да заменят ... |
|
Таши е новият приятел на малки и пораснали любители на фантастични приключения. ... Какво би направил, ако срещнеш джин? Ще имаш ли готови три желания? Когато бях на седем, вече знаех моите, а и се бях погрижила и семейството ми да разбере за тях, в случай че видя джин. Мама ми пишеше списъка с покупките за магазина, а аз често добавях моя списък за джина. Все още го пазя и все още се надявам! Таши беше напълно подготвен, точно както мен. Но никога не знаеш на какъв джин ще попаднеш. Ето какъв беше проблемът на нашия герой... Джак гори от нетърпение да чуе невероятните истории на Таши за коварния джин и неговите три ... |
|
Таши е новият приятел на малки и пораснали любители на фантастични приключения. ... "Като малки със сестра ми винаги играехме на духове. Те са невидими, често си казвахме, и затова могат да бъдат навсякъде: върху раменете ти, да се крият в косата ти или да завързват връзките на обувките ти. Именно заради духовете все се провалях, когато играехме на криеница. Не можех да си представя, че някой дух може да ми диша във врата в тъмния гардероб, където обикновено се криех. Сега искаме да ви представим някои от тези лепкави и сълзливи духове... и не забравяйте да бъдете внимателни и с белите тигри... Гррр!" Из " ... |
|
"Той изгуби апетит. Мишлето почувства, че всеки момент може да припадне. - Опитай от желето - предложи му Джони градската мишка. - Не искаш ли? Легни тогава да поспиш. Ще ти покажа най-удобната възглавница на дивана. Във възглавницата имаше дупка. Джони каза, че това е най-хубавата постеля, която обикновено предлагат само на гостите. Но от дивана силно миришеше на котка!" Из книгата ... |
|
Поздравления! Май миналата година все пак оцеляхме в училище! (Макар и на косъм.) Но знаете ли какво? Задава се следващата! Не се тревожете - ще бъдете в добри ръце. Стъпка 1: Прочетете историята ми. Стъпка 2: Не правете като мен. Добре дошли в поредната най-ужасна година в живота ми! ... |
|
"– Тя е луда! Погледнах към приятелката си Леа. Тя потупа челото си с пръст. Знаех точно какво има предвид. И бях съгласна. Новата ни учителка беше абсолютно откачена. Смахната. Изкуфяла. Пълно куку." Из книгата Госпожица Шарлот не е като другите учителки: тя прилича на плашило с огромната си шапка и старомодната си рокля, а и в свободното си време често говори на едно камъче... В началото децата я смятат за луда, но малко по малко откриват, че с нея на училище е много по-забавно. Вместо да решават задачи по алгебра, в часовете по математика тя ги кара да измерват класната стая със сварени спагети, всеки ... |
|
Таванското помещение беше пълно с деца, животни, книги и всякакви най-необичайни неща. Декоративен заек се шмугна между краката на един родител, а две морски свинчета се завихриха в танц около обувките на друг. Касапинът завари сина си изтегнат под плажен чадър, екипиран в банския си костюм, напълно завладян от една книга. Всички деца четяха. Когато ексцентричната госпожица Шарлот пристига в градчето Сан Анатол, за да поеме грижата за миниатюрната му библиотека, местните откриват, че тя има различен подход към... всичко. В дълга синя рокля и с огромна шапка на главата, тя извежда книгите си на разходка и показва на ... |
|
Не е лесно да си сестрата на Раф Качадорян.. ... Раф превърна нарушаването на училищни правила в спорт. Бележникът на Раф никога не е виждал шестица. Раф си създаде един милион неприятели в училище. И сега всички си мислят, че и аз, Джорджия Качадорян, съм като него. Решила съм да им докажа, че грешат. ... |
|
Съставител: Слави Ганев. ... Българските народни приказки са пръснати по цялата ни земя като дъхави цветя, нека и съберем, нека се опием от аромата им, нека разкажем за него на ония, които го помнят като смътен спомен от детските си години... и на ония, които още не са го опитвали. Историята ни е научила да помним години и полесражения, жертви и злодеи, кара ни да се гордеем и самосъжаляваме, но тя е мъртва. Живата старина е онази, която ни дава общ корен и ни обединява като народ, онази, която всички ние сме забравили, ала все още можем да прегърнем и обикнем отново. Тази книга опитва да предостави на читателя ... |