Второ издание. ... Книгата на Иван Михайлов Македония: Швейцария на Балканите е писана в тежка нелегалност през 1947 - 1948 г. в Австрийските Алпи и издадена в САЩ, гр. Индианополис.В нея лидерът на ВМРО сочи пътищата за разрешаване на Македонския въпрос. Идеите, които развива навярно ще шокират и неговите най-върли противници. Опирайки се на неоспорими исторически факти и на логиката на политическите реалности, Иван Михайлов доказва, че единственият начин за слагане край на нещастията на Балканите е създаването на самостоятелна и независима македонска държава по подобие на Швейцария - отделните етноси (българи, албанци, ... |
|
"Двадесет години след смъртта си КГБ на всемогъщия Съветски съюз все още обсебва въображението. От обикновения гражданин до професионалистите от ДСТ самото споменаване на магическото съкращение предизвиква особен блясък в погледите и неизменната въздишка на съжаление: "Тогава поне имахме достойни противници!". Противник, а не враг, защото някогашната най-могъща централа в света – не само по ресурси, но и по постижения и качества на своите служители – внушава уважение и дори възхищение у всички ветерани от единствения боен фронт, който си струва, този на сенките и мрака. За всички, които се съмняват, ще ... |
|
В третия том на "Неизвестно за известни български родове" са включени 25 нови очерка за прочути и не толкова познати фамилии. Те са плод на многобройните срещи с техни наследници, както и разкази на съвременици, проучватели и литератори. Това е основната нишка, която свързва досегашните два тома с настоящата книга – в нея думата имат онези, които най-добре са познавали онези тютюневи търговци, индустриалци, политици и архитекти, които са чертаели съдбините на България. Но които днес по различни причини са почти забравени. Дори и да мислим, че добре познаваме личния живот на Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър ... |
|
Историята на националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия от края на XIX и първите десетилетия на XX в. е обект на подчертан интерес от историографията. Разкрити са редица страни, свързани с условията, предпоставките и участниците в революционното движение, с неговите конкретни прояви, с последиците от освободителните действия за българското население в Европейска Турция и за официалната политика на Княжество България. В значителна част от изследванията са разгледани въпроси за характера, ролята и значението на Вътрешната македоноодринска революционна организация (ВМОРО) като на най-съществен ... |
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
|
Тази книга дава своя принос към темата за ранните българо-американски контакти и отношения в периода до Освобождението на България. Авторът изследва един малко проучен въпрос за влиянието на Съединените американски щати върху българското Възраждане и националноосвободителните борби на българите до Освобождението. Декларацията за независимостта, Гражданската война и политическият живот в Америка. Америка като модел за следване в националноосвободителното движение и в уредбата на бъдещата свободна българска държава и др. ... |
|
В нашата хилядолетна история един от най-преданите борци за собствена църква и училища, за свободна и независима държава, за човешки правдини на всеки българин е буйният, невероятно упоритият и обичащ до крайност своето Отечество Старозагорски митрополит Методи Кусев (Кусевич). Роденият в Македония български владика още от най-ранна младост се включва активно и е навсякъде пръв в народната борба срещу турските зулуми, срещу гръцката и сръбската пропаганда и особено срещу интригите, лъжите и безбройните заговори на руските дипломати срещу българския народ. Митрополит Методи Кусев много тежко преживява жестокия погром и ... |
|
Ицхак Хен, професор по средновековна история към Университета "Бен-Гурион" в Негев, Израел, изследва ролята на кралския двор в ранната средновековна култура и анализира механизмите на покровителство в няколко европейски кралства от тогавашната епоха. Той идентифицира корените на т.нар. "Каролингски ренесанс" през вековете непосредствено след римското господство. Тъкмо в този основополагащ период идеите и практиките на Рим и на християнския свят се срещат, за да се съчетаят с местните порядки и нрави и да посеят семената на онова, което впоследствие учените ще назоват "средновековна цивилизация& ... |
|
Културно-исторически анализ с приложение на системна биография. ... "Мисли се обикновено, че Стоян Михайловски е изолирано явление в културната ни история и че делото му стои усамотено. Този възглед не е правилен. Делото на българския Ювенал стои в здрава връзка с развитието на българската литература... Непримиримостта го свързват с Презвитер Козма, като него Михайловски е гневен, страстен, дори педантичен. Роднее и с отца Неофита Хилендарски, наречен Бозвели - от съчиненията на когото ще да се е ползвал, понеже се откриват стилови влияния, като него - смел, вулканичен, романтичен, като него фанатичен родолюбец... ... |
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
1910 година. София е столица от 31 години. Населението и е 103 хиляди души. 1926 година. Столичното население е 213 хиляди души - 10 хиляди нови столичани за 16 години. През последните 6 от тях градът нараства с повече от 25 души средно всеки ден, с около 800 души на месец. Как живеят те? Как тези хора, които София превръща в простолюдие, намират своето място в социалното пространство и в моралния ред на града? И защо заговарят на тарикатски? Отговор на тези въпроси търси и книгата, и този весел колаж, направен от Вероника Димитрова. Тя избра първия слон за софийския зоопарк, впрегнат да изоре землището на двореца ... |
|
"Многобройни са фалшификациите и укритите истини за много важни събития от нашето минало. Нашата политическа и дипломатическа история бе осакатена и нагласена да обслужва теснопартийни и чужди интереси. Неизвестни за народа ни, даже и за някои учени, бяха и са редица договори, определили националните ни граници и развитието на българската държава. Не се знаеха и не се публикуваха договорите, по силата на които България е била окупирана за неопределено време, както и договорите, по силата на които са били изплатени огромни издръжки за окупационните войски. Неизвестни за широката публика са и днес клаузите на ... |