Небето е почерняло от криле. Времето на Лус и Даниел изтича, като пясъка от пясъчен часовник. За да попречат на Луцифер да заличи миналото, те трябва да открият мястото, където ангелите са паднали на земята. Преследват ги тъмни сили, а Даниел не знае дали може да се справи с това - да живее само за да губи Лус отново и отново. И въпреки това, заедно те се изправят пред епична битка, която ще завърши с безжизнени тела... и ангелски прах. Правят се огромни жертви. Съкрушават се сърца. И внезапно Лус разбира какво трябва да се случи. Защото е било отредено тя да бъде с друг, а не с Даниел. Проклятието, тежащо над тях, е било ... |
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
|
Малката Лейла изчезва, докато е заедно с родителите си в един търговски център на Лос Анджелес. Отчаяни след дългото й търсене, те не могат да живеят повече заедно и се разделят. Пет години по-късно тя е намерена на същото място, където се е изгубила. Лейла е жива, но въпреки щастливите обстоятелства, не проронва нито дума. След радостта от намирането й започват да напират въпросите: къде е била през цялото това време? С кого? И най-вече: защо се е върнала? Ще възстановят ли тримата предишния си живот?... „Защото те обичам” е една омагьосваща любовна история, една дълбоко човечна книга, която потапя читателя в мистерията ... |
|
"Духовните първенци на нацията винаги са смятали, че възвишената любов е възможна само с утвърждаването на възвишения идеал за жената" - тази мисъл е водила Стоян Илиев в неговото изследване за отношението към любовта и жената в българската поезия. Тази проблематика е разгледана чрез емблематични за лириката ни фигури - Ботев, Вазов, Славейков, Дебелянов, Яворов, Лилиев, Т. Траянов и други. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Eminent Figures of Modern Bulgaria ... Макар и широко, неправилно е разпространено становището, че в наше време няма бележити българи. Подобно твърдение не само че не е вярно, но и оказва отрицателно влияние върху развитието на личността и интелектуалния потенциал на обществото. То е обидно и елементарно. Днес нашата страна разполага със сънародници, които във висока степен са допринесли за материалното и духовно добруване на хората. Те заслужават всенародно признание за своя принос в съкровищницата на човешките постижения. Те са бележити. А животът на бележитите българи ще бъде пример за достойно изпълнен дълг за идните ... |
|
Според едно предание Света Елена, майката на император Константин Велики, е била родена в Британия. Животът на тази изключителна жена преминава през бурните години, когато християнството се утвърждава като официална религия в Римската империя, и се увенчава с намирането на Светия кръст. Историята на Елена, напуснала своя далечен, обвит в мъгли остров и озовала се сред водовъртежа на интригите в императорския двор, епохалният сблъсък на религиите, корупцията и лудостта на загиващата Римска империя са пресъздадени по един по-различен и запомнящ се начин от един по-различен Ивлин Уо. В Елена словесните фойерверки, изящните ... |
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
Дневник на свещеник Иван Дочев ... Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към ... |
|
Всеки роман е нов живот. Също като сънищата, за които говори френският поет Жерар дьо Нервал, и романите разкриват пъстротата и сложността на нашия живот, изпълнени са с хора, лица и предмети, които ние разпознаваме. Досущ както става в сънищата, когато четем романи, ние понякога сме толкова впечатлени от властното въздействие на онова, което срещаме в тях, че забравяме къде сме и си представяме, че се намираме сред въображаемите хора, сред въображаемите събития, на които ставаме свидетели. В такива мигове имаме чувството, че откритият от нас въображаем свят, на който се наслаждаваме, е по-истински от истинския свят. Това, ... |
|
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан. Пристигането на красива млада жена в Саутпорт, Северна Каролина предизвиква любопитството на местните жители. Единственото желание на Кейти е да избяга от грешките, допуснати в миналото, и да запази уединението си. Опитите ѝ да се дистанцира от хората са провалени от енергичната и спонтанна Джо, в чието лице открива добра приятелка. Когато самотният баща Алекс влиза в живота ѝ, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че ... |
|
Жените не са сбор от години, а от мигове. ... Обичаме се, но всеки от нас принадлежи на себе си, затова се желаем. Как иначе да желаеш нещо, което имаш? „Казвам се Микеле, на трийсет и пет години съм и не знам какво точно работя. Някои разправят, че не бива да се връщаш към бившите, защото претопленото ядене не е вкусно... Е, никога не са опитвали Франческа.” И порасналият герой от „ Излизам да се поразходя ” се връща при бившата си. Той е мъж, който търси жената на живота си, защото всъщност няма живот, но приятелят му го напътства: „Не трябва да търсиш жената на живота си, а живот за твоята жена, иначе какво друго ще ... |
|
От автора на поредиците за "Патрулите" и за "Дълбината". ... Заплашително абсурдна ситуация! В твоят апартамент живеят чужди хора... Твоето работно място е заето от друг... Не те познават нито приятелите ти, нито любимата жена... Ти не съществуваш за света. Някой те изтрива от него. Кой и Защо! Двадесет и шест годишният Кирил Максимов заварва у дома си непозната и изключително несимпатична девойка – Наталия Иванова, която твърди, че живее в гарсониерата му вече четвърта година. При това, за разлика от Кирил, тя може да го докаже с документи. На всичкото отгоре любимото му куче Кашу признава за ... |