"...първият литературен шедьовър на XXI век!"Гардиън ... В „Лицето ти утре" Мариас ни въвежда в мрачния свят на шпионажа и политическия хайлайф. На микрониво трилогията проследява живота на интелектуалеца Жак Деса, вербуван за свръхсекретна група, част от британското разузнаване. На макрониво това е роман за идеологическите парадокси на 20 век - фашизма, Студената война, 11-ти септември... Към всичко това се добавят смразяващи кръвта разкази за ужасите на Испанската гражданска война и Втората световна война,психологически отклонения, посветени на любовта и нейната загуба, изящни писателски бележки върху ... |
|
|
Хавиер Мариас е една от безспорните звезди на съвременната испаноезична литература. Познат е на българската публика с романите си „Всички души" и „Сърце тъй бяло". Трилогията „Лицето ти утре" се смята от критиката и от самия писател за най-значимото му произведение. Романът печели наградата за проза Саламбо през 2003. В „Лицето ти утре" Мариас ни въвежда в мрачния свят на шпионажа и политическия хайлайф. На микрониво трилогията проследява живота на интелектуалеца Жак Деса, вербуван за свръхсекретна група, част от британското разузнаване. На макрониво това е роман за идеологическите парадокси на 20. ... |
|
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
Други думи: есета, частни случаи, документална проза ... Издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков в два тома. Вторият включва негови есета, частни случаи и документална проза. ... |
|
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
|
Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път - за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата - светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг. "Залъгвам се, че написани през годините за в. "Сега", тези страници придобиват едно особено сегашно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
Пабло Неруда е най-големият чилийски поет и носител на Нобелова награда за литература, а "Сто сонета за любовта" е една от най-важните книги в неговото творчество. Сонетите са посветени на третата съпруга на поета и негова най-голяма любов - Матилда Урутия. В посвещението си поетът пише: "Двамата с тебе вървяхме из гори и пясъци, из изгубени езера и пепелносиви пространства и събирахме отломки от чисто дърво, от стебла, изпитали люлеенето на водата и непостоянството на времето. От такива нежни знаци аз построих с брадва и нож тези дървени складове на любовта, издигнах тези малки къщи от четиринадесет ... |
Книги
