Без цензура. ... "Социализмът, който може да бъде отнесен към семейството на религиозните вярвания, притежава същия онзи неопределен характер, присъщ за догмите, още недостигнали тържеството си. Неговите доктрини се изменят от ден на ден и стават все по-неопределени и по-плаващи. Та за да съгласувам формулираните от неговите създатели принципи с новите и категорично противоречащи им факти, ми се наложи да свърша един труд, аналогичен с този на теолозите, опитващи се да поставят Библията в хармония с разума." Гюстав Льобон Гюстав Льобон (1841 - 1931) е френски доктор по медицина, антрополог, социолог и ... |
|
Уважение, общуване, обич, удоволствие, сигурност. Лиз Бурбо е майка на три деца, баба на осем внучета и прабаба на две малки момичета. В своята най-нова книга тя споделя с читателите си своя опит - всичко, което е научила, докато е наблюдавала как растат тринайсетте ѝ деца, както и с какво нейното учение ѝ е помогнало да има по-добра връзка с тях. Тази книга е за всички родители, баби и дядовци, които срещат трудности в отношенията с децата си (независимо на каква възраст са те), и има за цел да им помогне да изиграят важната роля в живота им с радост, лекота и без непрекъснато упражняване на контрол. ... |
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |