През 1303 г. на Балканите се преплитат съдбите на четири сили - Византия, България, френски завоеватели в Елада и каталани от далечна Испания, дошли да се сражават с турците. Шестнадесетгодишен юноша напуска родното си място и тръгва с каталаните, за да преживее с тях тази история от началото до самия ѝ край. Вихърът на събитията ще го пренесе през бойни полета, през владетелските дворове на ромеи, българи и франки. Една история за споено с кръв братство, за неравнопоставена, безнадеждна любов, за вярност и предателство. За най-страшния грях, греха на Юда - да предадеш този, който ти се довери! Разказ за храбри ... |
|
Една мисия във Волжка България. X век. На картата на света има две държави с името България. И докато Дунавска България на цар Симеон I върви с уверени крачки към своето величие, владетелят на Волжка България, кан Алмас Джилки Сакли, е наясно, че без да се присъедини към някоя от големите религиозни общности на времето, държавата му няма големи шансове да просъществува дълго. Затова изпраща писма до владетеля на Абасидския халифат, халиф Ал-Муктадир, и до византийския император Константин VII Багренородни с молба да му пратят хора, които да му разяснят тънкостите на техните вероизповедания. Пратеникът му до ... |
|
Въстанието на Асен и Петър оживява в роман на големия Слав Хр. Караславов. Майсторът на българския исторически роман Слав Хр. Караславов (1932 - 2002) отново ще заеме полагащото му се място в книжарниците. Благодарение на Издателска къща Персей и с подкрепата на Министерството на културата излезе непознатият му роман Бунтът на Белгуните. Ръкописът бе редактиран и подготвен за печат от сина на автора - белетриста Христо Караславов. Романът запълва празнината за събитията преди популярната трилогия на Слав Хр. Караславов И се възвисиха Асеновци. Книгата проследява напрегнатото време около въстанието на Асен и Петър, с ... |
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |