Книга за трудните решения, уродливото лице на насилието и крехката прегръдка на човечността. За локалното срещу глобалното. Книга, чийто изящен език подканва да прекрачим границите на личното си удобство, да пуснем света при себе си и да бъдем хора. Сладкодумно и убедително четиво, в което трептящата надежда е примесена с раздираща болка. Сломена от неочакваната смърт на съпруга си, Сара се сближава с младата жена, с която споделя дома си. Мъката и неизказаната тъга се врязват в душите им, изолират ги от света в техен собствен остров, обитаван от призраците на миналото. Мистерията, която витае около тях, е движещата сила, ... |
|
|
Есета и други драскулки. От Сътворението - година 5776, 2015 - от Христа. ... "Лилов беше много притеснен. Почти разплакан той ме вика в коридорите - "Джеки, трябва да махнем сърпа и чука. А конгресът няма да приеме това. Само ако ти измислиш как да го предложим, ако го чуят от теб, може да има шанс това да стане." Тревогата на Лилов идваше от това, че конгресът беше много нахъсан, че хората в него, обкръжени от омраза и от демонтиране на цялото ни социалистическо минало, бяха в кръгова отбрана срещу всичко, което идеше отдясно. Разказах им нещо, което хвана хората за гърлото. Ето я историята. Ваня, ... |
|
|
Четвъртата година на Хари в "Хогуортс" го изправя пред легендарния Тримагически турнир. Той ще се сблъска с много изпитания, ще срещне нови приятели и ще открие в себе си неочаквана сила, която ще му помогне в поредния сблъсък с Волдемор."Не искате да разберете, че не е важно като какъв е роден някой, а какъв е станал!" Из книгата За първи път в българските издания с корици от Мери ГрандПре ще бъдат включени оригиналните илюстрации на художничката към отделните глави в книгите. Текстът на романа е идентичен с текста в издания с друго художествено оформление. ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
"Невероятният анализ на нацисткия език и оценката на Клемперер за ролята на езика в политиката на изтребление на нацисткия режим си остава и до днес образец за всеки подход към разбирането и ролята на езика във времена на реакционност и агресия. "Езикът разкрива всичко" - казва Клемперер." Нина Пауър, културолог и преводач "Бележникът на един филолог" е ключово произведение в опитите да се обясни и преодолее "Lingua Tertii Imperii", езика на Третия райх. И днес, 72 години след първото издание на книгата, тя продължава да бъде изключително актуална, ставаме свидетели на нарастваща ... |
|
|
Записки по българските кризи."Нима е чудно, че българската политика затъна в спиралата на хаоса? Историите на поредица български кризи са нанизани на един и същ безкраен конец, отвеждащ пряко към пагубния избор между Русия и Запада, довел до горестни крушения и трудни освестявания. И не на последно място - до необявената, но все още продължаваща, че дори и усилваща се с годините българска гражданска война, разпокъсала тялото на нацията на враждуващи племена, възприемащи себе си преди всичко като фили и фоби." Тони Николов Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и на списание ... |
|
|
Един уникален документ за концлагера на остров Персин! Така може да бъде определен разказа на бившия лагерист Стефан Бочев за най-големия политически лагер край Белене по времето на комунистическия режим. Белене: Сказание за концлагерна България е дълбоко и стойностно народопсихологическо изследване на българския дух от средата на XX век. Творбата на Стефан Бочев е нещо много повече от продължение на Бит и душевност на Иван Хаджийски за българите, 100 години по-късно. Подобна книга не може да бъде преразказана. Тя трябва да бъде прочетена. Изданието е внушително със своите над 1000 страници, но нито една няма да ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
|
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
|
Мариджа тъкмо е разбрала, че не ѝ остава много. Ексцентричната 85-годишна жена, горда представителка на коренния северен народ саами, няма никакво намерение да се съобразява с лошите новини. Единственото, което си поставя за цел, е да скрие състоянието си от своя съпруг Пиера, който сам потъва в мъглата на спомените. В тяхната самобитна култура традицията повелява да се създават големи семейства, за да има кой да се грижи за възрастните. Но двамата са сами. Някога обаче е имало едно дете, което са обичали повече от всичко - Хеайка-Йона, но то им е било отнето. И те не знаят къде е сега... Затова Мариджа се заема с ... |
