Съчинения в шест тома - том 4.1: Етически съчинения - част 1, включва етическите съчинения на Аристотел в превод на Цочо Бояджиев. Поради големия обем на текстовете той е разделен на две части. В Част 1 публикуваме Никомахова етика и Голямата етика. Част 2 ще съдържа Евдемова етика и общ Речник-индекс към трите етически съчинения на Аристотел. Първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словсик към цялото издание. Всички томове съдържат предговор и научен апарат, а ... |
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
с постоянно позоваване на Сократ. ... "Философията на Киркегор е в някаква степен поетизация на собствения му живот - на реалността и мечтата на този живот. Тя започва и завършва с индивида. Индивидът е действителният корен, сърцевината, истинското средоточие на тази философия. Философията не трябва да се занимава нито с природата на природното цяло, нито със законите, чрез които и благодарение на които може да се познае това цяло, а връщайки се от спекулациите на чистото мислене към условията и възможностите на съществуването, да помогне на индивида да направи своя избор сред предоставените му форми на живот. ... |
|
За отношението на изобразителните изкуства към природата. ... Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775 - 1854) е син на виден протестантски теолог и ориенталист. Той започва да публикува още като юноша и твърде рано разгръща неимоверните възможности на своя гений, като публикува едно след друго голям брой философски значими произведения и съвсем млад е вече професор в Йена, където е в своя апогей. С многобройните си публикации и с лекциите си, едни от които са и тези за метода на академичното, т.е. университетското изучаване на науките, и по философия на изкуството, Шелинг бързо се налага като водещата философска фигура в този ... |
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Обявеният за "философ на песимизма" Артур Шопенхауер е роден в Полша на 22 февруари 1788 г. в семейство на заможен търговец. Очакванията да наследи семейния бизнес отрано са попарени заради отявления интерес на младежа към философията и хуманитарните дисциплини. Честите конфликти на тази тема с амбициозните родители са прекратени с внезапната смърт на влиятелния търговец и младият Шопенхауер се посвещава изцяло на философията. Слуша лекции в Гьотинген при изтъкнатия по това време философ скептик Готлоб Шулце, ... |
|
Изданието съдържа две заглавия: "Духът на Япония" и "Изгубени птици". "Духът на Япония" е проникновено есе на Рабиндранат Тагор, посветено на самобитната японска култура и душевност и на извечното противостояние между Изтока и Запада. "Изгубени птици" е необикновена философско-поетична творба на Тагор, силно повлияна от японската естетическа традиция, написана по време на тримесечния му престой в Страната на изгряващото слънце. "В Япония демонстрацията на власт и богатство не е преобладаващият елемент. Тук човек вижда навсякъде символите на любовта и уважението, а не на ... |
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
Книга осемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Алжир, в семейството на френски заселници. Израства без баща и нелекият му житейски път сериозно повлиява формирането на философските му възгледи, които гравитират около темите за страданието, абсурда, свободата и морала. Централно място в творчеството му заема и активното отношение към политическите процеси и в съвремието му. Самият той участва във френската съпротива по време на Втората световна война, но верен на своя хуманизъм и чувство за справедливост, се отдръпва и се ... |