Изданието съдържа две заглавия: "Духът на Япония" и "Изгубени птици". "Духът на Япония" е проникновено есе на Рабиндранат Тагор, посветено на самобитната японска култура и душевност и на извечното противостояние между Изтока и Запада. "Изгубени птици" е необикновена философско-поетична творба на Тагор, силно повлияна от японската естетическа традиция, написана по време на тримесечния му престой в Страната на изгряващото слънце. "В Япония демонстрацията на власт и богатство не е преобладаващият елемент. Тук човек вижда навсякъде символите на любовта и уважението, а не на ... |
|
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
Книга осемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Алжир, в семейството на френски заселници. Израства без баща и нелекият му житейски път сериозно повлиява формирането на философските му възгледи, които гравитират около темите за страданието, абсурда, свободата и морала. Централно място в творчеството му заема и активното отношение към политическите процеси и в съвремието му. Самият той участва във френската съпротива по време на Втората световна война, но верен на своя хуманизъм и чувство за справедливост, се отдръпва и се ... |
|
|
Имаме ли днес отговор на въпроса, какво собствено разбираме под думата "биващо"? В никакъв случай. Така че си струва отново да поставим въпроса за смисъла на битието. Само затруднени ли сме да разберем израза "битие"? В никакъв случай. Така че си струва преди това, най-напред да събудим отново едно разбиране за смисъла на този въпрос. Конкретното разработване на въпроса за смисъла на битието е намерението на следващото тук съчинение. Неговата предварителна цел е интерпретацията на времето като възможен хоризонт на всяко въобще разбиране за битието. Превод: Цочо Бояджиев. ... |
|
|
Книга седемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Епиктет (ок. 50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген ... |
|
|
Във време, свикнало да си представя Гьоте като чужд на народа гений, Екерман възкреси за света истинския Гьоте, отдаден на неуморно творчество да дълбока старост, посветил, както той признава, целия си живот на народа и на неговото образование. С ненакърнено и непокварено чувство за изключителното и великото, изпълнен с ученолюбие и решителност, младият Екерман уверено навлиза в гьотевия голям свят. Всеки разговор се приема като чисто злато, всяко театрално посещение е разтърсващо преживяване, всяка книга от ръката на Гьоте се поглъща жадно. Екерман никога не е забравял почтителната скромност, но също така и ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Аналитичният масив на изданието е обособен в шест основни категории - Понятие за философия, Свят, Метод, Човек, Съзнание, Аз. Този обстоен и задълбочен преглед е последван от детайлно представяне на големите имена в западната философия от Платон до Витгенщайн, както и на техните основни произведения. Учебникът завършва с речник на философските термини. ... |
|
|
Книгата е първи том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и хуманизъм". ... През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за "Никакви посмъртни публикации", четвъртият том от легендарната поредица "История на сексуалността". Той носи великолепното заглавие "Признанията на плътта" и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия - време, през което изследователите говорят за него като за & ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Четиринадесета книга от поредицата "Философия за всеки". Мишел дьо Монтен (1533 - 1592) е най-изтъкнатият мислител от епохата на "Френското възраждане" - привърженик на научния метод на познание, изявен противник на средновековната схоластика и на църковните авторитети, истински хуманист и създател и първи майстор на литературния жанр есе. Самият той нарича трудовете си "Опити" - опити върху човешката душа, върху вечните проблеми на съществуването, върху държавната уредба и обществените ... |
|
|
"Под ред и дисциплина следва да се разбира организацията на армията в присъщите ѝ подразделения, подреждането на офицерите по ранг, поддръжка на пътищата, по които запасите и продоволствията да достигнат до армията, както и контролът върху военните разходи." Сун Дзъ ... |
|
|
Трето издание. ... Със своя критически метод Имануел Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
Книги
