Том шести от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Опознай себе си!" - заповядвал един от първите европейски мислители на своите ученици. Още Сократ се усъмнил в аксиомата, че нашето аз и истината за него са идентични. Ще се уверим колко прав бил мъдрецът, ако вникнем в чия да е автобиография. Излиза, че човек не може да разсъждава, без да твори. Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна. Затуй автобиографията и автопортретът не са повече от мнението на някого за себе си. Затуй биографията и портретът са мнението на другиго за оногова. Те могат да бъдат ... |
|
|
Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
|
Животът на заможния провинциален търговец с прякор Ледения и неговата жена - адвокатка, е смутен от масираната атака на банда румънски разбойници, които поемат властта над тях и ги принуждават да правят странни неща. Двамата се връщат в миналото си, където има тъмни деяния. Две деца с различна съдба стават приятели. "Докато смъртта ги раздели". Ще ги раздели ли тя? Ще станат ли и те жертва на покварата? Катедралата е дълбоко под земята, невидима, нереална. Такава, каквато трябва да я има навсякъде. И я има за тези, които могат да я намерят. ... |
|
|
Поредицата"Крепостта на ковачите" в три тома е разказ за съдбата на един род и борбата му за оцеляване в паметните години на деветнадесети и двадесети век. Във втория том някои от героите, принудени от недоимъка, стигат до "страната на неограничените възможности" и там чувството им за човещина предопределя жестоката им съдба на жертви. Родословното дърво на Ковачите е силно разклонено, но всяко семейство е подвластно на съдбовните превратности на времето, живее с трагизма на Балканите по време на войните - Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Героите воюват и умират ... |
|
|
Късни стихотворения ... * * * водата да съм искам, разрошила косите ти полюшнала ги като леки водорасли, да галя тялото ти, в трепети да го оплитам, да го отпусна в несъзнато щастие… ... |
|
|
Смъртта не е страшна. Когато аз съм тук, нея я няма. Когато тя дойде, аз няма да съм тук. Важна е не смъртта, а животът преди нея. ... |
|
|
Роман от спомени. ... Със своеобразно заклинание Левчев завършва автобиографичната си книга "Ти си следващият": "Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман". Ето го и изпълненото обещание, ето романа от спомени, в който са посветени немалко страници на невероятната Ванга, на разбулването на митовете около Людмила Живкова, на Софийските писателски срещи. И разбира се, на "срутването на системата"."Панихида за мъртвото време" не е просто мемоарна книга на една голяма личност - тя е личната изповед на поета и човека Любомир Левчев. Авторът ни връща ... |
|
|
Към книгата има CD с два видеоклипа и мейкинга към тях ... Необикновени обстоятелства събират пътищата на две жени. Мила и Мерилин. Две жени, които нямат нищо общо помежду си, освен... един Виктор. И една любов. Която ражда престъпления. Която те оставя на пътя бездомен. И всичко е заради любовта. Заради нея крадеш. Заради нея лъжеш. Заради нея се измъкваш като подлец. Заради нея стреляш на посоки и влизаш в тъмни тунели... Кой си ти без любовта си? Знаеш ли? Изрод? Гений? Скитник? Глупак? Рискът е единственият ти изход. Ако търсиш изход. Рискът да превъзмогнеш егото, да излезеш на светло, да пристъпиш границите си, да се ... |
|
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
|
"Един истински бестселър в криминалната ни литература. Убийства, престрелки, преследване с коли, мъчения, сблъсък на престъпна групировка с не по-малко престъпния бизнес, намеси в голямата политика. И всичко това предадено чрез ярки, човешки драми на обаятелни образи, със силни характери. Отвлечени са най-близките хора на самия..., а той е от недосегаемите, с големите пари, и тогава става жестоко и страшно... И ако съдбата хвърли живота на един млад човек между неумолимите мелнични камъни на съвремието, този истински син на дивата природа, не може да не загине. И защото чувствата са истински и нечовешки силни, какво ... |
|
|
Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните ... |
Книги
