Още Августин, позовавайки се на Варон, споменава, че в древността били дадени 288 различни отговора (мнения) на въпроса: "Кое е върховното благо за човека?" Наличието на множество отговори сее суетна ерудиция, спъва креативността и обезкуражава ентусиазма да се направи нещо "ново". Необходимо е както съживяване и подновяване на старите питания, така и събуждане на интерес и усилия за поставяне на нови, актуални, почерпени от съвремеността. Философските питания от екзистенциално естество не са препитвания за даване на „правилния отговор” чрез папагалско повтаряне на заустени, механично научени чужди ... |
|
Свитък XVI включва следните автори: Димитър Атанасов Невена Димитрова Гергана Динева Георгиос Драгас Георги Каприев Диана Манолова Хелена Панчова Иван Христов Андреас Шпеер ... |
|
Девето издание ... Ако спрете сто души на улицата и ги помолите да назоват един психолог, „медийните психолози“ със сигурност ще бъдат споменати. Без съмнение обаче победителят ще е Зигмунд Фройд. Значението на Фройд за съвременната психология е силно преувеличено, но ситуацията се влошава още повече от факта, че изследователските му методи са напълно непредставителни за начина, по който съвременните психолози провеждат изследванията си. Всъщност изучаването на методите на Фройд създава силно подвеждаща представа за психологическите изследвания. Съществува познание, неизвестно за повечето хора. То засяга човешкото ... |
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
|
Разбиране на структурата на личността в клиничния процес. ... Книгата Психоаналитична диагностика отдавна се е превърнала в нормативен текст в много програми за обучение на психоаналитици навсякъде по света. Подробен, изключително добре организиран текст за диагностика, основан на развиващата се психоаналитична теория и фокусиран върху свързването на диагнозата с подходящия терапевтичен отговор. Опитните терапевти ще се радват на задълбочен курс на опресняване, като същевременно поглъщат нови идеи, а по-малко опитни клиницисти ще получат солидна структурна основа и важни насоки за своята клинична работа."Основната ... |
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
|
Мари-Луиз фон Франц, (1915-1998) доктор по философия, е работила с Юнг в продължение на близо 30 години. Тя е признат авторитет в психологическата интерпретация на сънищата, приказките и алхимичните текстове и автор на много книги на тези теми. Мари-Луиз фон Франц е автор на "Алхимията: въведение в символизма на психологията", "Котката" и "Архетипови мотиви във вълшебните приказки". Делото на малко личности в този век има толкова пространни и дълготрайни въздействия като това на К. Г. Юнг. Неговите идеи повлияват дълбоко такива дисциплини като изкуство, антропология, атомна физика, ... |
|
Навик, норма, ритуал във философията на Чарлс Пърс. ... Книгата на Рени Янкова "Семиотични орбити. Навик, норма, ритуал във философията на Чарлс Пърс" е пътуване през полетата на философията, навигирано от стремежа към проясняване на три концепции - за знака, за навика и неговото нарастване до норма, за ритуала като удържащ гравитационен център на определени значения. Разделена на три основни глави, книгата предлага на читателя движение по три орбити, всяка надграждаща смисъла, кристализирал от предишната. Авторката постепенно стеснява перспективата от проблема за знака в различните епохи, през конкретното и ... |
|
Кратка форма на въпросника на Ф. Кулидж. ... Монографията представя кратка форма на въпросника на Ф. Кулидж за личностови разстройства, разработена в българска извадка: факторна структура, надеждност, валидност и норми. Книгата е предназначена за специалисти в областта на психологическата диагностика и оценка на развитието. Пламен Калчев е професор в Софийския университет Св. Климент Охридски, доктор на психологическите науки. ... |
|
С текста си "Сън и екзистенция" Лудвиг Бинсвангер поставя началото на екзистенциалната психоанализа. Потомствен швейцарски психиатър, приятел на Фройд и последовател на Хайдегер, с това легендарно есе той основополага направление, което днес печели все повече внимание сред привържениците на историзирането и контекстуализирането на рефлексията над човека и на работата с него. "Въведението" на Мишел Фуко към текста на Бинсвангер, трикратно по-обемисто от коментирания текст, е първият влиятелен теоретичен текст на човека, извоювал си авторитета на един от най-големите провокатори към съвременното ... |
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... "Трудно е да се опише историята на живота на Имануел Кант (1724-1804), тъй като той нямаше нито живот, нито история" - това казва поетът Хайнрих Хайне за един от най-известните мислители на XVIII в. Затворен, недостижим, твърде сложен като естетически възгледи и разбирания, Кант е почти непознат на съвременната публика. Зад мълчаливия и непроницаем образ на философа обаче се крият блестящ оратор и събеседник с изключителен ум, забележително чувство за хумор и недостижими познания. Кант е и първият ... |
|
Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, е може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието "Реч за достойнството на човека". Оригиналното заглавие е било просто Oratio ("Реч"). Допълнението "за достойнството на човека" било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: ... |