"Никога, ама никога не задавай въпроси на мъж, когато се прибере. Особено ако го е нямало дълго. Единственото, което може да питаш, е дали е гладен. Но и то не е задължително. Върнал ли се е - това е отговорът на всичко." Из книгата ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Адаптирано учебно издание ... Предговор от Иван Инев Биографична справка за автора и неговото творчество Теми и идеи в романа "Дядо Горио" За героите в романа Любопитни факти Афоризми на Оноре дьо Балзак Примерни разработки по теми върху романа Избрана библиография за ученика Отговаря на държавните образователни изисквания на МОМН и на действащата учебна програма Изучава се в 10.клас на СОУ ... |
|
|
"Може би най-добър източник на сили би бил за нас примерът на Наполеон. Умрял преди сто и двайсет години, Наполеон владее още мислите на света. Тоя дребен поручик, станал господар на света, въплъщава в себе си всичко мъжествено и съвършено, което има човешкото племе. Той беше щастлив, щастлив наистина. Той беше, казвам това не без трепет, защото е една мистерия - той беше може би най-щастливият от всички хора. Защото се беше осъществил напълно. Защото никое създание, родено на земята, не се е възземало тъй близко до звездите и защото, вместо да свърши с недъзите на старостта, още млад той потъна в едно несравнимо ... |
|
|
Небето е почерняло от криле. Времето на Лус и Даниел изтича, като пясъка от пясъчен часовник. За да попречат на Луцифер да заличи миналото, те трябва да открият мястото, където ангелите са паднали на земята. Преследват ги тъмни сили, а Даниел не знае дали може да се справи с това - да живее само за да губи Лус отново и отново. И въпреки това, заедно те се изправят пред епична битка, която ще завърши с безжизнени тела... и ангелски прах. Правят се огромни жертви. Съкрушават се сърца. И внезапно Лус разбира какво трябва да се случи. Защото е било отредено тя да бъде с друг, а не с Даниел. Проклятието, тежащо над тях, е било ... |
|
|
Джеляледин Руми (1207 - 1273) е персийски поет, мъдрец и мистик, привърженик на суфизма, проповядващ смирение, аскетизъм и приближаване към Бога чрез съкровена любов. Основател е на ордена на въртящите се дервиши. За него човекът е микросвят, който по пътя на познанието се докосва до макросвета, а чрез музиката, танца и поезията напредва по пътя на любовта, божествена и земна. Основните му творби са поемата "Маснауи" ("Духовни стихове"), "Диванът на Шамс от Табриз" - сборник с мистични оди, "Рубаят" - четиристишия. Руми е сред най-великите поети на всички времена, а мавзолеят му, ... |
|
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш." Христо Карастоянов ... |
|
|
Автобиографията на китайския Чан-майстор ... Сю Юн е бил познат и почитан във всеки китайски будистки храм и във всеки дом дълго преди смъртта си през 1959 г. Стотици, а понякога и хиляди негови ученици се стичали да слушат наставленията и да приемат предписанията му. И в днешно време не само в Китай, но и в други страни по света той е смятан за един от най-дейните и значими представители на школата Чан (Дзен в японски контекст). През 120-годишния си живот Сю Юн успял да избави китайския будизъм от дълбок упадък, да възстанови физическата и моралната му тъкан и да му вдъхне нова сила, като освен всичко останало възродил ... |
|
|
Измъчван от носталгия внук купува балсамираното тяло на Ленин като подарък за своя дядо. Безпътен вундеркинд нахълтва в църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща едно момиче веднъж на всеки пет години насред реката, която разкъсва селото им между две държави. Българин и японка пристигат у дома с надеждата за ново начало, а нелеп инцидент преобръща живота им из основи. Такива са красивите и неочаквано трогателни истории на Мирослав Пенков за една България, в която минало, настояще и бъдеще остават неразделно вплетени в едно."Осемте разказа в този сборник рисуват една България минала и настояща, приказна, ... |
|
|
От Кристина Агилера до Виктор Юго - над 400 забавни или поучителни анекдота за бележити личности от всички времена. "Един журналист попитал Дюма" - Вярно ли е, че сте квартерон? - Да - отвърнал Дюма. - Значи баща ви е бил мулат? - Да - потвърдил пак писателят. - Ще рече, че дядо ви е бил негър? - Точно така. - В такъв случай прадядо ви е бил...? - Маймуна, господине - троснал се авторът на "Тримата мускетари". - Маймуна! Което показва, че родът ми започва там, където свършва вашият.""Попитали Мао какво мисли за Френската революция. Отговорът му бил: - Рано е да се каже." Джовани ... |
|
|
"Ако искате хората да прочетат някоя книга, кажете им, че е надценена", пише Насим Талеб. Затова ние ще ви кажем, че тази книга е "надценена". Настанете се удобно и се огледайте в афоризмите, които ще ви срещнат с човешките несъвършенства чрез съвършения хумор на автора. Закачливи и често дори непочтителни, с рядко съчетание от остроумие и мъдрост, тези афоризми ще изненадат читателите, като им разкрият много самозаблуди, с които те дълго време са живели и с които са свикнали, но никога не са ги осъзнавали. Всеки афоризъм в тази книга е за своеобразно Прокрустово ложе - ние, човешките същества, ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
