"Мнозина смятат, че славата на Пловдив е предимно антична, че Филипополис е вечното му име. Може би упадъкът през средните векове, когато градът става разменна монета в балканските и европейски отношения, е основание за това... А може би причината е другаде. Малко се знае за новата история на града и по-специално за участието му в балканското и българското възраждане през XVIII-XIX в., когато Пловдив отново става средище на източноевропейската цивилизация и пак се връща към своята историческа роля да служи като мост между балканските народи, между Ориента и Европа, между Изтока и Запада. В този период Пловдив ... |
|
|
Провалът на балканската политика, предлагана от Чърчил в годините на Първата световна война, горчивото му съзнание, че ръцете му са били често вързани и без да е съумявал да прокарва вижданията си, е бил упрекван за неосъществимостта им, обагрят и действията му през Втората световна война. Нужно е да подчертаем, че противно на мнението на Чърчиловите апологети, при изграждането на стереотипите му за Балканите най-малка роля играят моралните съображения. Право и неправо, национално самоопределение и национален гнет, тирания и демокрация, за Чърчил това са само лозунги, с които той манипулира доста явно. Самият Чърчил ... |
|
|
Географски и културно-исторически очерк. ... Велико Търново - един от най-забележителните градове в България, повече от осем века привлича вниманието на българи и чужденци с изключителното си географско положение, със славната си история и с неукротимия дух на жителите си в борбата с османския поробител, с многобройните си бележити чеда и неповторим възрожденски чар, със създадената в него безценна материална и духовна култура. ... |
|
|
Книгата "Алано-древнобългарското писмо" с автор д-р Живко Войников е интересно и в съществена степен новаторско изследване върху един фундаментален дял от културата на древните българи. Във фокуса на предлагания научен труд е отдавна дискутираната тема за произхода и разчитането на древните рунически надписи, които и до днес са едно от най-загадъчните явления на средновековното наследство, оставено ни от прабългарите. нашите предци са използвали специфично писмо, което в науката се нарича руническо. То е използвано предимно за различни кратки надписи върху съдове, каменни блокове, по стените на скални църкви от ... |
|
|
Документи на светата църква. ... Настоящият сборник представлява съвкупност от исторически летописи, които обхващат четири основни исторически периода в трако-българския генезис на нашата нация. Първият исторически период (предмет на том I), очертава онази епоха, за която са се запазили най-старите Свещени устни предания, залегнали в древните хроники на тракийския цар Хаброзелм - книгата Нави (Тракийските нави или Тракийските Благородни (господари) - част I), заимствал сведения от хрониките на цар Ситалк и древните книги на Орфей, (според неговите собствени признания), и поместени в настоящата книга. Проследени са ... |
|
|
Книгата на гл. ас. д-р Светла Янева изследва една значима и неразработена в историографията тема. Базирана на редица нови, неизползвани източници от наши и чужди архиви, тя спомага за осветляването, от една страна, на практическото функциониране на османската фискална система през XIX в. като същевременно поставя важни аспекти от икономическото и социалното развитие на българите през този период в съвременния им османски контекст. Разгледани са въпросите за промените в османската данъчна система през Танзиматския период, както в сферата на официалната й регламентация, така и на практическото й приложение. Обърнато е ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
Създаващите се нов тип отношения между неотдавнашните балкански врагове България и Турция, регламентирали мира помежду си с Цариградския (Константинополския, Истанбулския) договор от 16 / 29 септември 1913 г., се характеризират с динамика и противоречивост не само за първата година след Балканските войни, но дори и през периода на съюзничеството в коалицията на Централните сили по време на Първата световна война (1915 - 1918 г.). Това би следвало да се изведе като най-значимата синтезираща характеристика, която би могла да се направи от обобщаващия поглед върху източниковия материал за периода 1913 - 1918 г. от висотата ... |
|
|
Възникване, развитие, принос в общонационалните процеси ... "В ръцете си Вие държите труд, чиято матрица са проблеми, като курс-лекции пред студенти-историци (магистърска степен) във Великотърновския университет. В този си вид трудът не претендира да разглежда историческото минало на бесарабските българи или да дава "актуализирани оценки"... Понастоящем не може да се говори за българска етническа общност в Бесарабия като за единно цяло... Правилно би било да се изследва миналото на българите в Молдова и Украйна. Но за епохите на ХІХ-ХХ в. през повечето време, ако изключим периодите от 1856-1878 и 1918-1940 ... |
|
|
Написаното на тези страници е опит за разглеждане на отминали събития, показващи отношението на държавите победители спрямо тези на Балканите. То няма за цел да се хареса на едни или да подразни други. Днес достойнствата на "героя на нашето време" в политиката и навсякъде там, където може да се използва историята, се свързва с победата над демонизирания комунистически враг. Но не трябва да се забравя, че великите герои се създават само срещу страшни врагове. А ако враговете ги няма, те се измислят, за да съществуват и героите. Всичко останало, свързано с живота ни днес, е преход със заклеймено минало, неразбрано ... |
|
|
Историята на националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия от края на XIX и първите десетилетия на XX в. е обект на подчертан интерес от историографията. Разкрити са редица страни, свързани с условията, предпоставките и участниците в революционното движение, с неговите конкретни прояви, с последиците от освободителните действия за българското население в Европейска Турция и за официалната политика на Княжество България. В значителна част от изследванията са разгледани въпроси за характера, ролята и значението на Вътрешната македоноодринска революционна организация (ВМОРО) като на най-съществен ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
Книги
