Една от най-искрените творби за живота на Людмила Живкова."Устремявайте всяко движение на съзнанието в потока на еволюцията. Разглеждайте всяка крачка като неделима от процеса на усъвършенстване. Застиналата форма е пригодна за повторение, но потокът не повтаря нито една вълна. Сън и бодърстване, работа и отдих, движение и покой - всичко еднакво ни носи към завършване плана на живота. Като отронени листа - ще кажат плахите. Като посети семена - ще кажат разумните. Като стрели на светлината - ще кажат смелите. Който се плаши от грохота на потока, още не се е родил в духа." Агни Йога ... |
|
|
Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар. Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
|
Край Копенхаген е убит българин. На фирма, която работи с България, не са предадени 300 000 долара капаро за поръчана стока. Кой е убиецът? У кого са парите? За да разплете този криминален възел, Емил Боев е командирован в Дания под името Михаил Коев. Попада в компанията на агенти на ЦРУ, които знаят всъщност кой е той – агент от българското разузнаване, пред когото “синее царството на красивата илюзия”. Опитват се да го вербуват. Устройват му различни капани. Минава през тежки изпитания. Вълнуващи моменти от работата на човек, който е на мястото си, но от сенчестата страна на живота. ... |
|
|
Ново издание ... Катарите наследяват посланията на богомилите, през XIII в. хиляди бедни и богати в Западна Европа изповядват все по-привлекателната им доктрина. Те вярват в Христос, но не и в Кръста. Как ще реагира Ватикана? Ще понесе ли разрастващата се нова религия или ще извади меча? През тригодишните си експедиции в Южна Франция авторът изследва крепости, замъци, бойни полета, непознати на науката архиви за живота на катарите. Първият патриарх на катарската църква е българинът Никита, избран през 1167 г. Роман с реални исторически събития, герои, битки. Разтърсващи любовни интриги. ... |
|
|
Хармонията в Дома на гората бе грубо нарушена и разстроена седем дни по-рано, когато дълбоко в буренясалата и занемарена градина беше открит подпухнал труп на мъж с отсечени ръце. Странникът, когото никой не можа да разпознае, беше гол и по всичко личеше, че е бил удушен – около гърлото му имаше все още здраво пристегната кърпа от червено платно. Плъзна слух, че непознатият сигурно е жертва на отколешните врагове на Имотеп – аритите. Може би това беше предупреждение? ... |
|
|
Впечатляващ с обхвата, размаха, житейската мъдрост и новаторството си роман... Париж, една седмица от месец май, горещина като в разгара на лятото. От понеделник до събота в квартала около черквата Сен Сюлпис, заради една сватба и едно погребение, героите на романа се разминават, сблъскват, обичат, разделят, някои увенчават с успех намеренията си, други виждат как рухва и последната им надежда... В последователно наслагващи се повествователни пластове авторът изследва удивително преплетените им съдби върху фината основа на една жизнерадостна и същевременно дълбока рефлексия за любовта и изкуството. Критиците наричат ... |
|
|
Нищо и никакъв на пръв поглед пергамент, малко по-голям от разгъната длан, хвърля в смут висшите служители на християнската църква, а наследницата на въпросното съкровище (защото тайната, която пергаментът съдържа, струва повече от товар злато) се превръща в играчка на съдбата - и не само. Ще съумее ли тя да мине през лабиринта от изпитания, клопки и заплахи и не само да опази документите, но в крайна сметка да намери подходящия човек, комуто да ги предаде? Струва си да проследим интригите - все пак става дума за препис от грамота на император Константин, връчена на папа Силвестър. Какво пише в нея ли?... Нещо, което ... |
|
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
|
Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... Тази книга е почти пълен препис на записките на поп Мартин. Той, заедно с четата на Вълчан войвода и Стоян Алтън, кръстосва Родопа, Стара планина и Средна гора преди повече от три века. В дневника средновековният отец описва къде и как четата заравяла златото, придобито от поробителите при различни стълкновения. Начетеният поп съпровожда текстовете си и с рисунки, които обясняват как да се стигне до тези съкровища. Творбата е увлекателно четиво за бита, самосъзнанието, въоръжения отпор и оцеляването на българщината, поднесено по хайтовски, с колоритен език. Важно! ... |
|
|
Романът “Моят Крит” проследява историята на остров Крит между 1898 и 1928 година, през живота на Ибрахим Ярмакамакис. Талантливият бижутер посреща решенията на Великите сили за изселване на мюсюлманското население с противоречиви чувства. Тези решения ще променят живота на цялото му семейство, на цялото критско население! Периодът, в който се развива действието, е белязан от християнските борби за независимост на Балканите и на Крит, които се сблъскват със старата османска традиция. А именно в тези сблъсъци се променят и човешките съдби. ... |
|
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Ламар е един от най-непосредствените и отзивчиви лирици, които съвременната ни поезия познава. Всяка вещ, до която се докосва любвеобилният му поглед се превръща в поезия. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост ... |
Книги
