Изследователският интерес в този текст е насочен към комуникацията като социална практика. Обект на изследването е комуникацията, анализирана като процес, съдържание и контекст. Интерпретирането ѝ като институция, а оттам определянето на комуникацията и медиите като социален институт, се явява и основна предпоставка в представената разработка. ... |
|
|
Настоящият текст представлява учебник по политически комуникации и продължава идеята за развиване на теорията и практиката в интердисциплинарна област, очертана от политическите комуникации, масовите комуникации и политологията. Въведен е терминът политически комуникационни практики, както и систематизация в исторически и теоретичен план на различните видове политически комуникационни практики в политическата комуникация, в това число политическо говорене, пропаганда, политическа реклама, политически ПР, политически имиджмейкинг, спийчрайтинг, политически брандинг, лобизъм, пъблик афеърс, е-политически мениджмънт. Този ... |
|
|
Строга наука означава чиста наука. Отъждествяването на строга и точна наука е неправилно. Социологията е строга, но не се отнася към класа на точните науки, каквито са формалните науки, като математиката. Науката бива строга, синкретична, хибридна, квазинаука, наукообразна имитация или нещо подобно. Социологията е строга наука, когато остава в своите граници и избягва да се занимава и решава проблеми в други дисциплинарни полета. Социологическият империализъм е загърбване на научната строгост. Границите на социологията са подвижни, тъй като тя е полипарадигмална наука. ... |
|
|
Книгата прави задълбочено изследване на обществените, политически и икономически проблеми на страната ни от края на социалистическата епоха до наши дни. Интересното и уникалното в тази книга са убедителните и всеобхватни статистически данни. Те са професионално събрани и прецизно подредени по теми и периоди. Историческите промени са подробно и задълбочено анализирани и илюстрирани със статистически данни от основните отрасли на промишлеността и селското стопанство. Важно значение имат сравненията с достиженията на развитите Европейски страни през посочените периоди. Проблемите се разглеждат в светлината на процесите и ... |
|
|
Темата за Иран и неговите двустранни отношения със САЩ през ХХ век е сред най-сложните и противоречиви теми, над които изследователите на международните отношения продължават да посвещават своите научни трудове. Динамиката, с която се развиват тези отношения ознаменува възхода на САЩ като световна суперсила и отрежда мястото и ролята на Иран в западната сфера на влияние до 1979 г. От самото начало на тези отношения Иран се явява като ключов партньор на Вашингтон в размирния регион на Близкия изток и това от своя страна генерира динамичен процес на общуване между двете страни. Отношенията между Техеран и американските ... |
|
|
В книгата се изследва същността на политическия процес и ролята на политическите институции в съвременните демократични общества. Акцентирано е върху факторите, формиращи политическата среда - политическата социализация и култура, формите на политическо участие и поведение и др. Основната част на книгата е посветена на същността и функцията на политическите институции - институциите посредници, сред които централно място заемат политическите партии, институциите на държавната власт, органите на изпълнителната и на съдебната власт, президента и конституционните съдилища. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Res publica" на УИ "Св. Климент Охридски" и се издава под общата редакция на проф. д-р Георги Близнашки. ... |
|
|
Баланс на ползите и вредите? Това е книга за контрастите, каквото е и внушението на илюстрациите на корицата - от високо индустриализирана страна в края на 80-те години на миналия век в резултат на прехода към отворено пазарно стопанство от либерален тип след 90-те години до наши дни, България се деиндустриализира и придоби стопанство от сервизен тип. Най-големият грях на такова стопанство е, че то не може да развие и поддържа собствени, вътрешни източници на натрупване и растеж. Последиците за националния суверенитет са очевидни - страната се превърна в пазарен придатък на чужди, далеч по-мощни икономики; растежът се ... |
|
|
"Трябва да се помни, че няма нищо по-трудно за планиране, с по-съмнителен успех, нито по-опасно от това да се управлява нова система. Защото инициаторът има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции, и сравнително равнодушни защитници в лицето на другите, които печелят от новите." Николо Макиавели Днес, когато Владетелят не е владетел и инициатор на обществена промяна може да бъде всеки, сплотяването на гражданите - и заинтересованите, и губещите, около обща цел се превръща в необходимо условие за постигането ѝ. Тогава и планирането става възможно, и вероятността ... |
|
|
Един пояс, един път: Светът е за всички. Разривът между богатство и бедност, както и неразбирателството между хората, са най-належащите предизвикателства, пред които са изправени всички държави. Ние сякаш сме приели т. нар. глобализация за даденост; фактически, тя е по-скоро частична и се отнася само за крайбрежните и развитите райони. В модерните времена населението нараства от първоначалните няколко милиона в Европа до стотици милиони в САЩ, а после - към милиарди в нововъзникващите страни. Морските пътища, създадени от Европа, и правилата, въведени от САЩ, вече не могат да регулират отношенията на такова многобройно ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Какво е обществото, в което живеем? Може да се каже, че обществото ни заобикаля отвсякъде. Това са близките, приятели, съседи, хора, случайно минаващи покрай нас. Това са техните постъпки, отношения, взаимодействия, симпатии и антипатии, ценности, норми и правила, но ние живеем в града и на село, преместваме се на различни разстояния в зависим от целите със различни цели. Така обществото е място за живот - било то близко и родно, било то непознато, чуждо и далечно. Днес всичките тези, а и много други неща и обстоятелства в обществото, не само близкото, но и далечното като че ли стават ... |
|
|
След победата на болшевиките започва утвърждаване на властта на Сталин, търсене на "враговете на народа", а тяхното преследване довело до "големия терор". В какво се крие тайният смисъл на 1937 г.? Каква била истинската причина за "големия терор"? Трябва ли масовите репресии да се считат за проява на "параноята" на Сталин - или те имали напълно рационални причини? Били ли показните процеси от 1936 - 1938 г. изфабрикувани, а признанията на подсъдимите - изтръгнати с изтезания? Тази книга е опит за обективно и безпристрастно разбиране на проблема, опирайки се не на емоции, слухове ... |
Книги
