"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
Книга на Васил Георгиев - сборникът с разкази Деград - със сигурност ще е едно от събитията на литературната 2011. Васил Георгиев, авторът на сборниците "Будистки плаж" (2009) и "Уличник. История на софийските улици" (2010) е един от най-оригиналните, неочаквани и свежи нови български писатели. Деград е сборник с 13 разказа, написани между 2008-2010. Разказите маршируват върху тънкия лед на битието, свободно от прокъсаните дрехи на коректността, благоприличието и фалшивия имидж. Деград е книга за разпадането на тази фалшива човешка личност, а разказите в нея убедително показват съблечения й хипостаз – ... |
|
"Иска ми се всичко това изобщо да не се беше случвало. Понякога обаче благодаря на Бог, че се случи." Гарард Конли ... Под натиска на своите родители - баптистки проповедник и домакиня - деветнайсетгодишният студент Гарард Конли бива принуден да се включи в програмата "Любов в действие" на подкрепяната от църквата конверсионна ексгей терапия, която претендира, че "лекува" хомосексуалността. В противен случай той ще изгуби семейството, приятелите си и Бог, към когото отправя молитви всеки ден от съзнателния си живот. Великолепно написана и шокираща, дебютната книга на Конли проследява ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
"Казвам се Красимир Николов - обществено познат повече като Краси Майски. Това е прякор, а тях обикновено ги измислят другите хора. Смятам се за късметлия, Майски звучи добре и си има своята история. Като си помисля, познавам мнозина с прякори, директно събуждащи предубеждения към носителите им. Е, случаят не е такъв и затова избрах на заглавната корица да бъда Краси Майски. Отдавна прекрачих в седмото си десетилетие на този свят, а това е възраст която дава основания за известни равносметки. Те пък обикновено са плод на натрупан житейски опит, а това е другата дума за спомени, нали? А спомените е полезно да се ... |
|
"За някои това ще са просто диалози, други ще разберат и усетят написаното. Тези, които четат между редовете, ще се припознаят някъде, ще намерят отговорите на свои въпроси и ще открият скритите послания. Тази книга не е за всеки. Тя е за тези, които са готови да "чуят" написаното. И не само да го "чуят", а и да го разберат." Десислава Христова ... |
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
"Причини за любов" надгражда и укрепва мястото на Селвер в стойностната част на съвременната поезия, място, до което имат достъп малцина, за разлика от кохортата, поела задъхано към собственото си обезсмъртяване в някаква прилична или неприлична стихотворна форма. "Причини за любов" е поезия, не вертикална или зле римувана причина да излееш водопад от нездрави амбиции пред стотина роднини и приятели. Селвер Алиева е поет. Поет по душа, поет със собствен стил и собствен глас в литературното пространство." Маргарита Петкова, редактор Пренареждане По кожата на днешната ми есенност са наваляли ... |
|
Кучешки години е третият - наред с Тенекиеният барабан и Котка и мишка - роман от легендарната Данцигска трилогия на Гюнтер Грас. От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на XX век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само ... |
|
Награда за литература на Европейския съюз 2019. Докато приятелят на Марта Макс постъпва в украинската армия, за да се бие във войната в Източна Украйна, младата жена - опитна ай-ти специалистка, която живее и мисли с термините на съвременните технологии (лъмбърсексуален, бохо, байкър, екофрик е най-малкото, на което читателят ще се натъкне), се опитва да се приспособи към новата ситуация, но трудно понася тежестта на социалния натиск и раздялата с Макс. До деня, в който заминава за Париж, където започва бурна връзка със студента Ксавие. Двамата заминават за Ница в деня на терористичния атентат на 14 юли, когато ... |
|
"Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър. Докато четете "Жена на вятъра", може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно - преживяно, простено, предстоящо. Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. ... |
|
Роман за една любов, която може да те издигне до върха на щастието и да те потопи до подземията на отчаянието. Пролетният танц на жеравите е най-красивият любовен ритуал в природата. Японските жерави са моногамни, но също като при хората, никога не знаеш какво може да се случи. "Танцът на жерава" всъщност е поход, от който научаваш, че понякога дългите равни отсечки са по-изморителни и по-важни от стръмните изкачвания и спускания. Когато 38-годишната Царина пише историята на своя живот, настанена в клиника за зависимости, тя не търси оправдание, нито се извинява на някого за болестта си. Тъгата в разказа ѝ ... |