"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Moja bogda sna е един приятелски и откровен разговор между Георги Бърдаров и Ваня Джаферович за важните и истински неща в живота. В основата е футбола, но всички истории са пречупени през житейския път на Ваня - горчивият спомен от войната, силата на семейството, успехите и разочарованията в спорта, светлината на любовта и големият дар на родителството. Това е история за живота на Ваня Джаферович, но всъщност е историята на всички пострадали от Юговойните, превърнали се в бежанци и скитници по света, без сигурност и покой."Тази книга не е биография, а и никога не е имала стремеж и претенция да бъде такава. Moja ... |
|
|
"Казвам се Красимир Николов - обществено познат повече като Краси Майски. Това е прякор, а тях обикновено ги измислят другите хора. Смятам се за късметлия, Майски звучи добре и си има своята история. Като си помисля, познавам мнозина с прякори, директно събуждащи предубеждения към носителите им. Е, случаят не е такъв и затова избрах на заглавната корица да бъда Краси Майски. Отдавна прекрачих в седмото си десетилетие на този свят, а това е възраст която дава основания за известни равносметки. Те пък обикновено са плод на натрупан житейски опит, а това е другата дума за спомени, нали? А спомените е полезно да се ... |
|
|
Константинос Кавафис, безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си. В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му. Някои от най- ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
Когато баща ти е цар е роман за живота на две жени, които са разделени от шест века. Това е роман за властта. За опиянението от нея, за гибелната ѝ похот и светлата сила, когато е в името на доброто. Това е роман за силата на родовата кръв, за миналото и бъдещето. Това е роман и за любовта. Две жени на върха на историческата пирамида. Едната е княгиня от царски род, другата е дъщеря на своето време. Между тях - шестстотин години. И двете имат власт, слава и пари. И на двете душите им са самотни. И те търсят на какво да посветят живота си. Пред едната цялото Търновско царство пада на колене и я изпраща в шатрата на ... |
|
|
"Изкуството дава право на всеки човек, извършил велико дело, да се чувства у дома насред цялото човечеството" - пише Цвайг в предговора към едно от изданията на тази книга. Звездни мигове на човечеството събира 14 есеистични новели за велики хора и за техните съдбоносни моменти, в които те са променили не само собствения си живот, но и този на човечеството и то за векове напред. Дали ще става дума за историческата загуба на Наполеон при Ватерло, за последното влюбване на възрастния Гьоте, за откриването на Южния полюс, за златната треска в Калифорния или за свързването на Европа и Америка с телеграфа, Цвайг ... |
|
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
|
"Петя Хайнрих - един от най-смелите и най-малко самоизтъкващите се поетически гласове, които познавам." Катерина Стойкова "За Петя Хайнрих мисля с радост и доверие. С чисто доверие. Доверие в автентичността, но и в ерудицията на нейната толкова енергична, толкова ярка поезия. Завидно последователна, а същевременно свежа и сангвинична, богата на геокултурни отпратки и на сетивни внушения." Екатерина Григорова "Винаги съм търсил изход от Поезията! Към друга Поезия, разбира се. Мечтал съм да се добера до наръчник на електрически автомобил и да го препиша, като думата Автомобил разменя с Любов. ... |
|
|
"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |
|
|
История, белязана от родово проклятие, кърваво злато, греховна любов, кръвосмешение, убийство... Сюжетът се разгръща във времевата рамка от 30 -те до 80 -те години на миналия век. Животът на героите протича на фона на масовата колективизация на българското село - къде доброволна, къде насилствена, и в следващите години, когато въпреки нахлузената кадифена ръкавица железният юмрук на комунистическия режим продължава да мачка човешки съдби. Близките приятелки Цвета и Таня, чието израстване от момичета до зрели жени проследява повествованието, са основните разказвачки на историята, макар че в нея се чуват и други гласове. ... |
|
|
Лиза напуска Англия преди пет години, за да загърби миналото и да започне начисто с дъщеря си Хана. Двете се установяват в Силвър Бей - курортно градче на австралийското крайбрежие - и заживяват в едноименния хотел на лелята на Лиза. Красивите плажове и сплотената общност им предлагат това, от което най-много се нуждаят: свобода и сигурност. Но всичко се променя, когато Майкъл Дормър пристига в хотела. Привлекателният англичанин с прекалено скъпи дрехи и пронизителни очи работи в голяма строителна компания и е сгоден за дъщерята на шефа си. Той идва в Силвър Бей, за да проучи дали местността е подходяща за построяването ... |
Книги
