Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
На основата на обилен изворов материал от явни, секретни и недостъпни досега архиви и библиотеки в Русия, Украйна, България, Румъния, Швейцария, Германия, Франция, Англия и други страни известният историк от български произход проф. д.и.н. Михаил Станчев заедно с проф. д.и.н. Георги Чернявски отпечата на руски език три монографии за популярния от началото на ХХ век пионер на социализма в Европа, партиен и обществен деец, държавник и дипломат, неуморим борец срещу Сталин и неговия сектантски, догматичен, тоталитарен и недемократичен социализъм д-р Кръстьо Станчев Раковски. Авторът поднася в еднотомния си труд основното и ... |
|
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
|
След Косовската операция през 1915 г. този труд е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455 - 1918 г. Използвани са автентични български документи, много шокиращи руски (Архив на външната политика на Руската империя, Държавния архив на Руската федерация и други), както и сборници с документи за международните отношения и за политиката на Русия, (Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област, Авантюрите на руския царизъм в България и други). Посочени са разтърсващи неизвестни (укрити или фалшифицирани) исторически факт от нашата история, които ... |
|
|
Това може би се е случило в Свещената планина, както я наричаха древните, или в Родопите, както я знаем днес. Място на събитията е гол скален връх, оформен причудливо някъде в дълбините на историята на планетата Земя. Много по-късно той ще бъде назован Перперикон. Под него от край време протича малката Перперешка река, чиито златоносни пясъци силно привличат утвърдилия се господар на тази планета - Човека. Тя обилно напоява прекрасна долина, едно от най-плодородните места в Източните Родопи. Всички тези дадености карат хората да се заселят отрано там."...В последната година от второто хилядолетие след Рождество ... |
|
|
"Тази книга представя съдбата и живота в Беломорската област, когато през лятото на 1941г. тя е присъединена отново към България. Проследено е накратко и тежката съдба на българското население в Беломорието, неговото прогонване оттам и усилията за възвръщането му през 1941-1944 г. В тази книга не се спирам на политическите и военните аспекти на създадената от най 1941 г. до септември 1944 г. в пределите на българската държава Ксантийска област. Тя е разказ за стопанското и културното строителство на българите в Беломорието през един неголям тригодишен период, за гигантските усилия и огромни средства, вложени тогава ... |
|
|
Френският професор по средновековна история Доминик Бартелеми предлага дръзко пътешествие през столетия, богати на контрасти и промени. От воините варвари в класическата и късната Античност, през времето на галите и франките, епохата на Карл Велики, кръстоносните походи, та до Артуровите романи от XII в. - той проследява и тълкува развитието в рицарския начин на живот, мислене и поведение. Въз основа на хроники и повествования от всякакъв род, разгледани в светлината на антропологията, авторът обръща особено внимание на предизвикателствата и двубоите, на споразуменията между победители и пленници, на ритуалите за ... |
|
|
Том пети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Сборникът е съставен от изследвания, посветени на проблемите на социално-икономическата история на Османската империя. Тези проблеми, като неделима част от историята на Балканите цели пет столетия, са от съществено значение и за развитието на българите от Средновековието към Новото време. Вера Мутафчиева е ученият, който отиде най-далеч и стигна най-дълбоко в ревизията на марксическите османски схващания още по време на комунистическия режим с конкретните анализи и изводите си в отделни частни изследвания, а след комунизма и в пряко масирано ... |
|
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
|
Георги Владимиров разглежда един важен за съдбата на българите период - VІІ - ХІ век, когато в рамките на Старата Велика България нашите дунавски и волжки прадеди поемат самостоятелен исторически път. Те създават две нови държави Дунавска България и Волжка България. В техния духовен мир протичат процеси, които до голяма степен определят съдбата им. Авторът изяснява въпроса, че българите не са номадски народ, а са водили предимно уседнал живот; спира се обстойно на предизвикателствата, които се изправят пред тях, след като са се настанили в новите територии; разглежда развитието на културните процеси в двете държавни ... |
|
|
Описаните в изложението съкровища, макар и малка част от историко-художествените богатства на нашата земя, дават известна обобщена представа за културите, процъфтявали в различни епохи. Те се отнасят към праисторията, античността и средновековието и обхващат няколко хилядолетия. Тяхното значение е многопосочно. Те са ценни исторически паметници, показатели за постиженията в културата и изкуството, важно средство за естетическо възпитание. На това се дължи ролята им за повишаване на националното самочувствие на българския народ. Още повече че предизвикват подчертан интерес В чужбина - сред научните среди и широката ... |
Книги
