Син на легенда на френското и световното кино и на свободолюбива актриса, Антони Делон повдига завесата над личния си живот, за да ни срещне със своето семейство и да ни разкрие всичко онова, което се случва, след като микрофоните са спрени и прожекторите - изгасени. Той ни предлага разтърсваща изповед за своето детство, за младежките си години, за болестта на майка си, до която остава до последния ѝ час, и за това как се живее като син на Ален Делон. Но въпросите, които си задава авторът на тази книга, са универсални. Как да превъзмогнеш страховете и разочарованията си и да излекуваш раните си? Как да излезеш от ... |
|
Стивън е млад художник от Китай, чиито дни са белязани от треската на туберкулозата. Изплашени за здравето на по-малката си дъщеря, родителите му го изпращат в крайморската вила на дядо му в малкото японско селце Таруми, за да се възстанови на свеж въздух. И макар да е прекарал там няколко лета в детството си, той сякаш за първи път наистина забелязва Мацу - вглъбения градинар, поддържал къщата през последните десетилетия, който поема грижите за Стивън. Самурай по душа, Мацу е човек, отдаден на правенето на добро и намирането на красота в една жестока действителност. Неусетно, с отдаденост и любопитство, Стивън влиза в ... |
|
Романът Ирасема 1865 г. е история за любовта между Ирасема - красива млада индианка от племето табажара, дъщеря на шаман и пазителка на тайната на бога Тупа, и Мартим - португалски воин, застанал на страната на враждуващото с табажарите племе питигуара. В Легенда за Сеара, както Аленкар определя творбата си, се срещат индианците и португалските заселници на земята, която днес се нарича Бразилия. Ирасема и Мартим имат син на име Моасир и това е първото, родено в Сеара, дете, което е истински бразилец. Ирасема е алегория на мита за основаването на Бразилия, а творбите на Жозе де Аленкар са смятани за опит да се хвърли ... |
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |