Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
Втората част от трилогията Храмът на Светлината ни потапя още по-дълбоко в мистицизма и тайнствеността на древното езотерично познание, което безсмъртната душа на Избрания носи в себе си през вековете и в преражданията си. Жрецът - воин от древността трябва да съумее да се справи със заплахите, надвиснали над неговия народ и да го преведе през война и перипетии, за да запази живо познанието, което му е дадено от Бог, и да го предаде на поколенията. Пътят на рицаря-тамплиер от Средновековието ще го отведе до едно село на богомили в България, където той неочаквано ще открие елементи на тайното познание, което е мислел, ... |
|
|
"1998 година, края на раздялата ми с Деси, която беше насилствена раздяла с любовта ми, не казвам че имам една любов, но не е приятно да те разделят насила някакви фашисти, СДС-та, министри, истории, плашения за една любов и за една духовна група. И 1999 година се появи Венета Миноска, болярка от Велико Търново, аз отидох да уча в Свищов, там се изгради свищовската духовна група, Рим, Рим, Рим. Става въпрос за Рим - Свищов, 5 години съм учил, там са Марк Аврелий, Марк Антоний. Калоян мой приятел тогава учеше в Габрово, Клавдий Шута, една римска пословична група, 4 - 5 години - Аве Цезаре, Да живее Рим в което в ... |
|
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
|
|
"Политическият език е въведен, за да накара лъжите да звучат достоверно, а убийството почтено, и да придава плътност на всяка вятър-работа.""Както и при християнската религия, най-лошата реклама за социализма са неговите привърженици.""Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, настъпил човешко лице - хем завинаги." Книгата е част от поредицата Без цензура на ИК Веси. ... |
|
|
Когато всичко се разпада, за какво друго да се хванеш, освен за надеждата - колкото и ефимерна да ти изглежда? За Брук Търнър Съдбата е подготвила достатъчно горчиви хапове, поднесени със скоростта на бърза закуска, каквато никога не би си поръчала. Един стряскащ среднощен звън я изстрелва към болницата, където е баща ѝ, което кара гаджето ѝ да мрънка (отново) за проваленото им пътуване до Флорида, вместо да ѝ помогне поне с куфара. А скоро след това я връхлита изненадващото прозрение, че от години до нея всъщност няма никой и мечтите ѝ за любов, красива като приказка, са само илюзия. И колкото и ... |
|
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
|
Книгата Година на война 1877 - 1878 съдържа очерци и кореспонденции, които писателят е изпращал по време на войната във вестник Новое время и които по-късно в преработен вид е издал в тази книга. Същественото в нея е, че са възстановени изхвърлените от военната цензура пасажи, които на места са доста скандални. И трите тома съдържат богат документален материал, който дообогатява познанията ни за войната и ще бъде полезен както за научните работници в областта на историята, етнологията, военното дело, дипломацията, литературата, така и за по-широката аудитория. Данченко като очевидец разказва подробно за важни моменти от ... |
|
|
Книгата Година на война 1877 - 1878 съдържа очерци и кореспонденции, които писателят е изпращал по време на войната във вестник Новое время и които по-късно в преработен вид е издал в тази книга. Същественото в нея е, че са възстановени изхвърлените от военната цензура пасажи, които на места са доста скандални. И трите тома съдържат богат документален материал, който дообогатява познанията ни за войната и ще бъде полезен както за научните работници в областта на историята, етнологията, военното дело, дипломацията, литературата, така и за по-широката аудитория. Данченко като очевидец разказва подробно за важни моменти от ... |
|
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
|
След като прекарва четири години предимно в Америка, където начинът на живот е много по-близо до този в родината му, британецът Питър Мейл се завръща със съпругата си в любимия Прованс. Носталгията по мястото, на което е бил щастлив го тегли обратно към многообразието от гледки, звуци, миризми и усещания. Но също така отново го сблъсква с неповторимия провансалски манталитет, който носят хората от този възхитителен регион на Южна Франция. С характерното си остроумие и финес, познати ни от Една година в Прованс, Мейл ни разказва забавни случки, с които обрисува живописното ежедневие на провинциалния живот. Като използва ... |
Книги
