Историко-филологически издирвания въз основа на първоизточници. ... Турската и гръцката тирания бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешката култура, но българщината му те не можеха да изкоренят. В съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Този усет се разви с времето. У някои в съзнание. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се обявиха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла. Единият дял, ... |
|
|
За Тракийските хроники думата “сензационно” е твърде слаба! Всеки считащ себе си за родолюбец би трябвало да има в дома си този сборник от исторически летописи, както “История Славяно-Българска”. Това е книга, явяваща се като завършек, корона на започнатото, както от Паисий Хилендарски, така също от Д-р Ганчо Ценов и други истински, некорумпирани радетели на българщината. В книгата са извадени на светло и в пълнота, чрез древните документи, тайни или изопачени факти от нашата история. Тя предоставя “цялостната Визия относно ролята и мястото на българския (тракийски) народ в световната история, като един "богоизбран& ... |
|
|
Още през XVI век в този манастир разположен близо до гр.Варна е живяло монашеско братство. В книгата се проследява историята на обителта до наши дни. ... |
|
|
Много отдавна имало трима братя с царска кръв, които изгубили благоволението на царя и били прогонени от столицата Търново. Те дали обет, че ако бъдат помилвани всеки от тях ще съгради по една църква. И действително след като царят върнал благоволението си били съградени три църкви посветени на един и същ светия – архангел Михаил. Едната в с. Присово (сега Присовски манастир “Св. Архангел” до Велико Търново), другата до Дряново (сега Дряновски манастир “Св.Архангел”) и третата в Трявна – сегашната църква “Св.Архангел Михаил”. Петко Славейков и Христо Даскалов стигат до извода, че църквите са строени от тримата братя ... |
|
|
Цитадела на един от наследниците на Александър Македонски – Лизимах, това място е забелязано като естествено укрепление още през IV в.пр.Хр. от първите му заселници – тиризите. Градът е изоставен след създаването на българската държава. Изданието съдържа оригинални илюстрации и снимков материал. ... |
|
|
Най-ранните писмени сведения отнасят създаването на града Аполония от VII в.пр.Хр. Създаването на града било резултат от изселничеството на милетчани. Водач на изселниците от втората вълна бил не кой да е, а великият философ Анаксимандър. Така разположеният на малък скалист полуостров град се оформил и разраснал по образец на древногръцките полиси – имал свои обществени сгради, агора и акропол, свои храмове и жилищни квартали. Тук имало и гимназиархия (специален институт, който се занимавал с физическото възпитание на младежите). ... |
|
|
Документи на светата църква. ... Настоящият Сборник представлява съвкупност от исторически летописи, които обхващат четири основни исторически периода в трако-българския генезис на нашата нация. Първият и вторият исторически периоди са предмет на том 1 и том 2. Третият и четвъртият исторически периоди, застъпени в том 3, очертават епохата на народа на трако-българите под Римско робство, което трае повече от пет века, и борбите на народа ни за освобождение от владичеството на Римската империя. Тази епоха е представена в книгата Арих (Пазителят-на-тайните) - хроники, написани от латинския историк Авила, поместени тук. ... |
|
|
Документи на светата църква. ... Настоящият Сборник представлява съвкупност от исторически летописи, които обхващат четири основни исторически периода в трако-българския генезис на нашата нация. Първият исторически период е предмет на том 1. Вторият исторически период (представен в том II) очертава епохата на обединеното Тракийско царство при династията на рода на Одрис, известно досега на историците като Одриското царство, която епоха е представена в книгата Нави (Тракийските нави или Тракийските Благородни (господари) - хроники под авторството на тракийския регент Хаброзелм (част II). В нея е представена Свещената ... |
|
|
„Историята на еврейския етнос и неговата материална култура са неотделими от историята и културата на България Независимо от редицата съвестно извършени отделни студии, последната дума по отношение на предпоставките за възникването на съответните местни еврейски общности и особено техните синагоги, явяващи се „сърца" на тези общности и едновременно техни най-видни артистични творения в дългата епоха на изгнаничеството, досега не беше казана или написана. Със своята многостранност настоящата монография е „обречена" да стане основа за следващи национални и наднационални изследвания в областта на историята, ... |
|
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
|
Комплект от 2 тома ... Трудът представлява продължение на Том 1. Средновековие. В него се анализира развитието на българската архитектура от периода XV – XIX век в контекста на Османската империя. В този смисъл той засяга въпроси и на имперската култура, а от там чрез нейните характеристики от различни периоди и влиянието върху българските земи. Посочва се, че това се осъществява чрез българските строители, резбари и зографи, които са главни майстори в балканските и западномалоазийските територии на държавата. Формулира се наличието на архитектурно-художествени течения в рамките на единна Българска възрожденска ... |
|
|
Трудът представлява завършваща тетралогията част след том I - Средновековие, и том II и III - Късно средновековие и Възраждане. В него продължава анализът на развитието на българската архитектура от периода на Поствъзраждането, протекло в два основни етапа - от Освобождението до края на XIX век и от началото XX век до Балканската война. Това е времето, в което поради ограничения брой школувани технически кадри местните майстори строят отново по свои проекти религиозни, обществени и жилищни сгради. Разгледани са промените, настъпващи в тяхната практика под влияние на западноевропейските стилистики, конструктивни системи и ... |
Книги
