Дисквалифициран като човек е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, "приятелите" му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат. А те са били толкова много. Както самият той казва, "надушват самотата в теб и се залепват". Но дори когато не ги е ... |
|
|
Младата Стефани е на стаж в седмичника "Островни вести". Двамата му издатели - журналисти ветерани, разпалват страстта ѝ към професията (и я подлагат на своеобразен изпит) със загадка, останала неразкрита четвърт век. Труп на млад мъж е открит на брега на островче край мейнското крайбрежие. Не може да се установи нито кой е, нито какво е причинило смъртта му. Как се е озовал там - на стотици километри от мястото, на което е започнал денят му? Това е една история, която си е само тяхна - на онези двама репортери от старата школа. Те решават с кого да я споделят. Докато я разказват, изплуват все повече ... |
|
|
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои... Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в ... |
|
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
|
Истината за битката с килограмите. ... "Аз съм Деси и съм дебела! Знам, че тази дума ви удря като излишен килограм върху, надявам се, нормалното ви тяло, но аз предпочитам да наричам нещата с истинските им имена. Вие знаете ли нещо за живота на дебелите? Знаете, че изглеждат зле. Може би често не ги забелязвате. Може да се чудите защо не отслабнат. Може би не ви пречат, а може би ви отвращават. Може би не сте се замисляли за тях и техния живот. Не сте и длъжни. Нас обаче ни има. Хиляди, милиони сме. И ставаме все повече. В тази книга ще прочетете моите лични разкази, свързани със затлъстяването ми. Ще узнаете ... |
|
|
"След романите, посветени на философските и социални проблеми на ежедневието, сега авторът ни отвежда към сложния и трансцедентен свят на човешката психика. Романът е разказ за най-трудната битка, която човек може да поведе - битката със самия себе си, със собственото си Аз. Повествованието разкрива незавидната съдба на един млад мъж, принуден да води нескончаема борба с "демоните", които възникват в неговото подсъзнание, за да превърнат живота му в низ от стресови ситуации и преживявания." Роза Боянова Стойчо Биячев е роден на 15 май 1935 г. в град Бургас. Доктор е на техническите науки. През 1997 ... |
|
|
Хитовият японски роман за лечебната сила на храната, който изцелява душата. Следвай брега на река Коитогава, докато стигнеш до плажа. Оттам пътека от бели раковини ще те отведе до ресторантчето Чибинеко. Влез вътре, очакват те. Това са указанията, които Котоко получава. С влака от Токио тя се отправя към пристанищно градче в префектура Чиба. Младата жена все още не се е съвзела от внезапната смърт на брат си и е повярвала на мълвата - храната, която се сервира там, може да направи малко чудо: да те събере за последен път с изгубения любим човек. В малката облицована с дърво стая Кай, младият готвач, ѝ поднася ... |
|
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
|
Млада жена се премества в далечна страна на Север, някога родина на предците ѝ, в която понастоящем живее богатият ѝ и наскоро разведен брат. Идва при него, за да прави онова, което умее най-добре: да му слугува. Далеч от всички в огромната му къща насред гората, съвсем сама, докато той отсъства по работа, сред тишината на величествената природа, тя наблюдава отдалеч малкия градец в долината и запълва времето си с мисли. Местните я гледат с подозрение. Чужденка е. Дошла е неканена. Всичко може да се очаква от нея. Всеки неин опит да бъде добра в един лош и страшен свят завършва с провал. Всяко нейно действие ... |
|
|
"Това е роман за желанието да напишеш роман - чудесна тема! И да го наречеш по такъв прекрасен и безобразен начин... По дяволите, ако такива са жените без качества, аз ще харесвам и ценя единствено тях и нищо друго..." Тома Марков "Роман, уютен като дом, за който не е нужен кредит, а единствено доверие и желание. В стаите му има хумор и ирония, лишена от претенции ерудиция, женска и момичешка непосредственост, а през прозорците влизат светлина, разговори и истории. Вратата не е заключена, всеки може да влезе, може и да не пожелае да излезе обратно навън, преди да го е прочел." Стефан Иванов ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Шокираща новина застига криминален клуб Четвъртък. Стар приятел от антикварния бизнес е убит и заедно с живота му е отнет опасен пакет. Елизабет, Джойс, Рон и Ибрахим са готови за действие и започват ново разследване, което ги сблъсква с фалшификатори на произведения на изкуството, търговци на наркотици и интернет измамници. Броят на труповете расте, пакетът все още е в неизвестност, а неприятностите ги следват плътно по петите. Възможно ли е късметът им да се е изчерпал точно сега? И кой е последният дявол, който трябва да умре? Отговорите се крият в четвъртата книга от превърналата се в световен феномен поредица ... |
Книги
