Книгата разглежда недостоверната митология около хюбристичния княз Симеон I, която е натрупана през последните два века под влияние на светския дух, и която ни пречи да видим, че върховото време на България е управлението на св. княз Борис (852 – 907) и особено 30-годишният мирен период от Покръстването (864) до Великия събор (893 – 894), когато са извършени главните богоблагословени епохални дела в българската история, духовност, книжовност и култура. ... |
|
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
Второ допълнено издание ... Първа част от трилогията, която разкрива и анализира неизвестни факти от най-древната човешка цивилизация, като по този начин доказва изконното ни право да се считаме за нейни преки наследници. "Истината ся никога не покрива завсегда, треба един добър ден да я извади на бял свят."Георги С. Раковски ... |
|
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |
|
|
Хиляди българи не биха съществували днес, ако двама големи народолюбци - Павел Милюков и духовникът Стефан, по-късно Софийски владика, не бяха спасили дедите им, бежанци в Цариград по време на Междусъюзническата война. Тогава, ангажирани по настояване на Милюков и секретаря на екзархията Стефан, два руски парахода дни наред превозват безвъзмездно бежанците до българския бряг... Кой е Павел Милюков? Академик, професор-доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционнодемократичната партия в Русия през 1905 г., неин лидер до смъртта си, публицист и голям борец за Истината, но почти непознат днес за България. ... |
|
|
Надали ще се намери българин, който да не знае поне нещичко за легендарната Баба Тонка, "майката на апостолите", онази "обикновена българка" - всъщност една повече от необикновена личност, без която историята на националната революция би била много по-бедна, откъсната от своите корени. Защото "неграмотното момиче, родено и живяло в патриархалната среда на XIX в., в годините на своята зрялост достига до равнището на на политическата личност, майката която без колебание поставя на първо място в скалата на семейните ценности героизма и саможертвата в името на националния интерес..". Защото Баба ... |
|
|
Владетелският статут на св. Борис от 889 до 907 г. ... Тази книга разглежда един изключително важен и недоосмислен период от живота на св. Борис – времето след неговото замонашаване. От изследването на изворите става ясно, че и след приемане на монашеството (889 г.) Покръстителят запазва по особен начин своя владетелски статут и упражнява своята княжеска власт до края на живота си. ... |
|
|
Книгата е опит за православен прочит на историята на българското участие в Първата световна война при който за разлика от досегашните подходи се търси връзката на геополитиката с теополитиката – т.е. със световната история и с православния светоглед като меродавен за преценка на историческите събития. Оказва се че т.нар. "Втора национална катастрофа" е катастрофална не само за България, но и за целия свят. Според автора на книгата Първата световна война е най-значимото събитие в цялата светска история на човечеството. Тя засяга видимо, осъзнато, пряко и значимо целия свят. Пагубният теополитически и ... |
|
|
"Македония е кървящата рана на България". Това съм написал преди около 15 години в една книга за България - и не съм променил дефиницията си до днес, нито пък имам намерение да го направя някога, поне докато не доживея събирането на майка и дъщеря, тоест затварянето на тази рана. Докато горната теза в книгата си съм подкрепил с аргументи и факти цитирани най-вече по писанията на чужденци за Македония и нейното предимно самоопределящо се като българско население, понякога ми попадат безценни свидетелства и щрихи от портретите на знайни и незнайни борци за освобождението на целокупната българска земя. Такъв е ... |
|
|
"За шест години от 1912 до 1918 г. България води три войни срещу Турция, Сърбия, Гърция, Румъния, Русия, Франция и Англия. По бойните полета на тези кървави войни за обединение на Отечеството е най-големият наш военен писател Йордан Йовков, който воюва като офицер от българската армия. С него неотлъчно е и неговото перо и тетрадки, с които отразява, както героизма на обикновения български войник, така и ужасите на войната. В този том за първи път са събрани на едно място всички военни разкази на големия летописец на българския подвиг по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа през Балканските и Първата ... |
Книги
