Книгата разглежда недостоверната митология около хюбристичния княз Симеон I, която е натрупана през последните два века под влияние на светския дух, и която ни пречи да видим, че върховото време на България е управлението на св. княз Борис (852 – 907) и особено 30-годишният мирен период от Покръстването (864) до Великия събор (893 – 894), когато са извършени главните богоблагословени епохални дела в българската история, духовност, книжовност и култура. ... |
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
Книгата е посветена на една от първите важни крачки към организираното българско националноосвободително движение. Тя е плод на дългогодишните проучвания на автора в наши и чужди архивохранилища (СССР, Франция, Англия и др.). По убедителен начин е доказан българският характер на това голямо въстание и е опровергано становището за неговата стихийност. Специално внимание е отделено на дипломатическите мисии, които Русия, Франция и Австрия изпращат в България след Нишкото въстание. ... |
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
Второ издание. ... Книгата на Иван Михайлов Македония: Швейцария на Балканите е писана в тежка нелегалност през 1947 - 1948 г. в Австрийските Алпи и издадена в САЩ, гр. Индианополис.В нея лидерът на ВМРО сочи пътищата за разрешаване на Македонския въпрос. Идеите, които развива навярно ще шокират и неговите най-върли противници. Опирайки се на неоспорими исторически факти и на логиката на политическите реалности, Иван Михайлов доказва, че единственият начин за слагане край на нещастията на Балканите е създаването на самостоятелна и независима македонска държава по подобие на Швейцария - отделните етноси (българи, албанци, ... |
|
След Косовската операция през 1915 г. този труд е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455 - 1918 г. Използвани са автентични български документи, много шокиращи руски (Архив на външната политика на Руската империя, Държавния архив на Руската федерация и други), както и сборници с документи за международните отношения и за политиката на Русия, (Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област, Авантюрите на руския царизъм в България и други). Посочени са разтърсващи неизвестни (укрити или фалшифицирани) исторически факт от нашата история, които ... |
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
Второ допълнено издание ... Първа част от трилогията, която разкрива и анализира неизвестни факти от най-древната човешка цивилизация, като по този начин доказва изконното ни право да се считаме за нейни преки наследници. "Истината ся никога не покрива завсегда, треба един добър ден да я извади на бял свят."Георги С. Раковски ... |
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |
|
Сто и десет годишнината от Балканската война е повод да се върнем във времето, когато светът е учуден от дързостта на българите да се изправят срещу една империя, разпростряла се на три континента. Само за три седмици те се озовават на 40 km пред Златния рог в името на събирането им "под обща държавна стряха". "Разплатата с вековния враг" е толкова изненадваща, че дори специалистите по Ориента не могат да схванат духовната сила на освободителната мисия спрямо "поробените братя отвъд Странджа, Родопите и Рила". Тя вдъхва вяра в собствените сили със страховитото "Напред! На нож!" и ... |