"В древнояпонския имперски протокол е указана, че към Императора трябва да се обръщаме с изумление и трепет. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект. Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе ... |
|
Мнозина причисляват ирландската белетристка Елизабет Боуен (1899 - 1973) към най-значимите писатели на XX столетие. Свързана с интелектуалците от прочутия Кръг Блумсбъри, литературният и стил напомня Вирджиния Улф и Айрис Мърдок. Тя е авторка на романи, разкази и есета. Получава почетна докторска степен от Тринити Колидж, Дъблин, и от Оксфорд Юнивърсити. Кавалер е на Ордена на Британската империя."Последният септември" представлява смесица от социална комедия и лична трагедия. Психологическа проницателност, лиризъм без следа от сантименталност, хумор с нюанси на гротеска, усет за ярките детайли в ... |
|
След като 20 години е била примерна съпруга и майка, Кейт Браун е свободна да прекара едно лято пълно с приключения - децата ѝ отлитат от семейното гнездо, съпругът ѝ заминава да работи за няколко месеца в американска болница. Кейт започва работа в международна организация, впуска се в авантюра с по-млад мъж, пътува с него в чужбина, при завръщането си в Англия среща една изключителна жена, чийто чар и свобода на духа я насърчават да търси собственото си Аз. Пътуването към себе си в превала на лятото е тревожно, опустошително, катарзисно... Тя трябва да преоцени своя живот на съпруга, майка, домакиня, да ... |
|
Романът бе отличен с трета награда сред номинираните за най-значимата руска национална литературна премия "Голямата книга" за 2007 г. Дина Рубина обича вкуса на сладката отрова да издирваш човека във времето. Рови в своя живот паралелно с разтърсващата съдба на героинята си Вера, дели с нея неповторимо следвоенно детство под гъстия мед на ташкентското слънце, житейските им пътеки се кръстосват по света, където ги отнасят пороите на времето... Вера Шчеглова още като дете издига около себе си високи светли стени. Очите и сякаш са обърнати навътре, но хищно улавят от околния свят всички отблясъци, сенки, люспици ... |
|
Измерването на света успя да извърши истинска революция в немските книжарници - измести дори Хари Потър и остави далеч зад себе си Дан Браун и Дона Леон. От излизането на романа през септември 2005 г. до края на 2007 г. в продължение на 114 седмици бе в класацията на списание Дер шпигел, а за 35 седмици - на първо място. 1,12 милиона продадени екземпляра до края на 2007 г., като всеки следващ ден в издателството пристигат заявки за още 2000 поръчки. До момента е преведен на 43 езика и е единствената немскоезична книга, поставена на предните рафтове в книжарниците на Ню Йорк. Измерването на света счупи рекордите, ... |
|
Амос Оз, един от най-популярните еврейски писатели, е създал книга за тайния агент на Мосад Йоел Равив, известен сред колегите му като "самоходния детектор на лъжата". Цял живот Йоел умело предотвратява заговори срещу Израел, надушва и чуждите, и вътрешните врагове на родината. Ала жена му умира при нелеп битов инцидент у дома, по чехли. Йоел се оттегля с дъщеря си Нета и двете й баби в покрайнините на Тел Авив, за да подреди остатъците от разпиления си живот, да премисля защо все пак не е опазил най-скъпото си, да открие врага под собствения покрив. С присъщата си словесна ненатрапчивост и тънка ирония авторът ... |
|
"Под африканското слънце" е сборник, състоящ се от четири дълги разказа, които гравитират по-скоро към жанра на новелата. Сюжетите са екзотични и интригуващи; засегнатите теми възбуждат любопитството на читателя, но заедно с това провокират социална чувствителност и съпричастност към фино очертаните проблеми. Стилът на Мартин Троянов е динамичен, колоритен; създава у читателя усещане за автентика, буквално го телепортира в чуждия и не особено познат континент. Живият и пластичен диалог е тъкмо този елемент от разказите, който е най-голяма степен завърта повествователното колело и щрихира характерите... Рядко се ... |
|
"Аз трябва да остана тук, докато те има теб, любов." Така завършва този увлекателен, почти готически роман на Дина Рубина. А започва с една семейна тайна с корени назад във вековете, с малко момче, което става неволен свидетел на смъртта на красива червенокоса жена, крехка и изящна като порцеланова кукла, а после - пак случайно (дали наистина има нещо случайно в пътя ни?) - вижда невръстната ѝ дъщеря, и тя с огнена коса, и се влюбва безпаметно в нея. Освен това в почти митологичната тъкан на книгата са вплетени кукловоди и кукли, мистики и магия, отдавнашно родово проклятие и съвременни диагнози, живи ... |
|
Младият Джак Енгъл започва да учи занаят в адвокатска кантора. Но скоро се натъква на поредица от коварства, които ще ощетят невинната повереница на адвоката, Марта. Докато се опитва да избави момичето, Джак Енгъл открива, че съдбата му е много по-дълбоко свързана с нейната, отколкото е предполагал. Романът "Животът и приключенията на Джак Енгъл" бе открит през 2017-а от докторанта на Хюстънския университет Закари Търпин, 165 години след публикуването му. Търпин попада на името "Джак Енгъл" в бележките на Уитман, а по-късно случайно забелязва малка вестникарска реклама от 1852 г. със заглавието на ... |
|
Неиздавано досега на български продължение на "Пилето". ... Последните думи на Пилето към неговия приятел Ал в едноименния шедьовър на Уилям Уортън са: "Но си струва труда да се опита." И точно с това се заема Ал, след като се измъква от хватката на армията и военното безумие. Той си купува армейски джип, пребоядисва го в предизвикателно жълто, нарича го Пеперудата, и поема по безкрайните американски пътища, за да се опита да преодолее травмите си. Обсебен от свободния на пеперудите, той жадува да ги опознае истински - точно както неговият приятел Пилето превърна в център на живота си канарчетата. ... |
|
Нобелова награда за литература. ... 1948 г., Япония строи наново градовете си след опустошителната за страната Втора световна война. Хората се опитват да преглътнат поражението и вече гледат към бъдещето. В залеза на дните си прочутият художник Масуджи Оно, който е загубил във войната жена си и сина си, запълва времето със своята градина, с двете си вече пораснали дъщери, със старите приятели по осветените с фенери тихи заведения. Но спомените го връщат отново и отново към миналото, към живота му, белязан от възхода на милитаризма. И към въпроса за вината, за угризенията, за дълга и самотата в този толкова променлив свят. ... |
|
"Ако в по-ранния си шедьовър "Три тъжни тигъра" Гилермо Кабрера Инфанте се стреми да улови предреволюционния кубински говор в полет, то в писаната към края на петото му десетилетие автобиография "Хавана за един покоен инфант" той си поставя наглед невъзможната задача да изживее отново безвъзвратно отминалата младост. Паметта, изумително обширна и неуморима поради носталгията, е машината на времето. Езикът, безгранично освободен и закален в изгнанието, е нейният двигател. Любовта, обхождаща спомена в непрекъснатата прожекция на вездесъща кинокамера, е огледалото за обратно виждане, в което ... |