Тази книга е част от поредицата "Учението на суфиите" ... Суфизмът никога не е имал начало, никога не е възниквал като историческо явление. Той винаги е съществувал, подобно на светлината и звука, защото негов основен двигател е стремежът към хармонията и красота. Суфиите са едни от пазителите на древното познание на човечеството, когато се появил Христос, те били едни от първите, които чули неговото слово. По времето на Мохамед, суфиите от планината Джафа първи откликнали на призива му. Суфизмът пуснал корени и в Персия, където великите поети Хафиз, Шамс Табризи, Руми, Саади и Омар Хаям предали на света тайната ... |
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
Книгата от поредицата "Съчинения в 11 тома". ... "В "Бягство от свободата" разгледах проблема за свободата, както и за садизма, мазохизма и разрушителността. Мисля, че по-сетнешния ми клиничен опит и теоретичните ми размишления ме доведоха до едно по-дълбоко разбиране на свободата, а същи и за различните видове нападателност и разрушителност. Разграничих различни видове нападателност, които пряко или непряко служат на живота, от злокачествената разрушителност - некрофилията, която всъщност е любов към смъртта и която представлява истинската противоположност на любовта към живота - биофилията. В & ... |
|
Двуезично издание на български и френски език ... Сборникът "Работа в екип със страдащото бебе и дете" включва текстовете, представени на Четвъртия френско-български конгрес, проведен в София през април 2012 г. ... |
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече - страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически ... |
|
В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за целостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, ... |